Със съпругата ми бяхме много щастливи, когато единствената ни дъщеря пожела да живее с нас след сватбата. Имаме собствена голяма къща, а и харесвахме зет си, така че не изпитвахме никакъв срам.
А детето ни е до нас. Какво повече ви трябва? А новината за предстоящото раждане на нашия внук направи съпругата ми и мен най-щастливите хора. Първият внук беше последван от втори, а след това и от близнаци. Съпругата ми трябваше да напусне работа, защото нашата Милана просто зашиваше децата. Но скоро дъщеря ни каза, че няма да стане безделник и иска да ходи на работа.
Ние подкрепихме дъщеря си и в това отношение. Но факт е, че за съпругата ми беше много трудно да се грижи сама за четири момчета. Налагаше се да си вземам работа вкъщи, за да ѝ помогна с нещо. В края на деня ние с нея бяхме като лимони, понякога очите ни се насълзяваха по време на вечерята.
Мислите ли, че вечер се грижеха за децата? Нищо подобно, дори миенето след вечеря зависеше отново от мен или от жена ми. След “тежък” ден в офиса Милана лягаше на дивана, за да си почине, ухилена до уши, като не забравяше да вземе лаптопа си. Съпругата намекваше, а после директно казваше на дъщеря си, че децата трябва да общуват с майка си. Милка просто й махна с ръка.
Не беше като да стачкуваме, така че аз и съпругата ми продължихме да вършим цялата домакинска работа и да се грижим за децата. Докато един инцидент не ни отвори очите за собствената ни дъщеря. Онзи ден зет ми забрави телефона си вкъщи, а той му трябваше на работа. Грабнах телефона и изтичах да го взема, а след това получих съобщение от дъщеря ми.
Разтревожих се – какво се беше случило, че ми пишеше, когато току-що бяхме заедно? Отворих съобщението и то беше като полято със студена вода. Дъщеря ми се изказа много нелицеприятно за нас в това съобщение. В началото дори не разбрах, че ни нарича нацисти. За останалото просто ще замълча.
Не съм казал нищо на зетя и съпругата си. Едва издържах вечерта и по време на вечерята казах, че не възнамерявам повече да търпя присъствието им в дома си. Всички се стреснаха. Дъщеря ми просто се изправи. Жена ми се опита да се намеси и да успокои нещата, но аз казах: “Стига! Неправилно сме възпитали дъщеря си, ако тя ни смята за паразити, след като е седяла на главите ни.
Е, ние вече няма да сме паразити. Ще направим покривка за вас. Сега те живеят със сватовници. Бедната жена трябва да спи в кухнята, тя има апартамент, а не частна къща. Отначало внуците ѝ липсват много, особено съпругът ѝ. След това я повикали обратно на работа и животът ѝ започнал бавно да се подобрява. Жена ми настоява да се помиря с дъщеря си.
Аз нямам нищо против, но първо тя трябва да се извини. В противен случай няма как да стане.
