„Баба ми се омъжи млада и без любов. Но тя издържа достойно брака и никога не съм чула от нея и дума на оплакване… Докато 75-годишният ми дядо не беше насочен към санаториум. Баба ми му опакова един куфар и той замина за цели 21 дни. На последния ден се обади, за да каже, че там е срещнал забележителна жена и няма да се върне. Той ще остане при нея. Но бабата не пророни нито една сълза. Тя нареди благодарствена литургия в църквата и се радваше като дете…“
Баба живееше в сянката на дядо като негова прислужница. Докато дядо не получи направление за санаториум
Искам да ви разкажа историята на моята баба, която почина преди две седмици на 90-годишна възраст. Едва след години разбрахме колко силна жена е била тя. Тя прекара по-голямата част от живота си с дядо си, който беше особен човек. Имал непоносим характер и управлявал всичко в къщата.
Като дете не осъзнавах това, защото ги посещавах рядко и просто не обръщах внимание на такива неща. Към нас, внуците, той се държеше по различен начин. Позволяваше си да се шегува и да играе с нас… Затова нямах представа през какво е преминала баба ми през годините. От нея той изискваше пълно подчинение.
Баба понасяше съдбата си без нито една дума на протест или оплакване. Така я бяха научили. Тя се омъжи млада и без любов. Отнасяла се е към брака като към задължение и се е учудвала, че днес има толкова много разводи и че хората не уважават собствените си обети
Тя упорито работи с дядо си в продължение на десетилетия. До момента, в който здравето на дядо ѝ се влошава и по решение на лекар той е изпратен на лечение в санаториум. По това време той е на 75 години, а тя е с осем години по-млада от него.
Тя гладеше ризите му, лъскаше обувките му, опаковаше най-добрите му дрехи в куфар, така че всичко да бъде в идеален ред. И дядото си тръгнал, надут, защото смятал, че няма нужда от никакви спа центрове.
На последния ден от курса дядо се обади. Обяви, че няма да се върне…
Не го беше имало цели 21 дни. През това време нямаше контакт с него. И изведнъж, на последния ден, баба вдигна телефона. Помисли, че дядо се обажда с указания кога да го вземе от влака… Но не!
Каза, че е срещнал някого и че баба да не го чака, защото няма да се върне. Ще живее с тази жена. Така решил. Но тя не го задържала!
Никога не съм виждала баба ми по-щастлива от този ден. Радваше се като малко дете. Побърза да отиде в църквата, за да поръча благодарствена меса за началото на новия живот. Накрая го беше изчистила от главата си.
За баба ми това беше началото на нов живот.
Свършиха се скандалите за най-малкия повод. Свърши се с гладенето на ризи, за да не остане и най-малка гънка на ръкава, защото това било голямо прегрешение…
Свърши се с приготвянето на обяд в точно определен час… Защото ако се беше забавила пет минути, той вече не ядеше и веднага ѝ го напомняше.
Свърши се с вдишването на дим от цигари, почистването на отрязани нокти от пода и събирането на боклуците, които не беше изхвърлил в коша.
Свърши се с правенето на всичко под диктовката на човек, който я третираше като слугиня и никога не ѝ каза добра дума.
Първоначално трепереше от страх, че дядо някога ще промени решението си и ще се появи на прага с куфар… Но се върна само, за да вземе вещите си.
Оттогава баба започна да живее сама. Намаза си ноктите в червено. Спря да боядисва белите си коси.
Започна да готви леко смилаеми обяди вместо тежко пържено месо. Купи цветни калъфки и цветни картини. В градината засади цветя, на които дядо имаше алергия, или поне така твърдеше.
Помоли ни да поръчаме люлеещо се кресло. Оттогава седеше на терасата и плетеше красиви шалове вместо да губи време с ютията. Слушаше пеенето на птиците, вместо да слуша непрекъснати забележки и вечна упрек. Най-накрая си върна гласа…
На село, където живееше, имаше много вдовци, но тя дори не искаше да чуе за повторен брак.
След години, когато вече не бях дете, ми разказа своята история. Сега съм уверена, че е умряла щастлива.
