„Свекърва ми казва за себе си, че е дълбоко вярваща. Съгласна съм, тя вярва в това, което хората ще кажат, и за нея няма по-голяма святост. Не знаех за това до деня на сватбата си – не живея в Полша и буквално два пъти бях виждала майката на бъдещия си съпруг преди церемонията. Затова изобщо не ми хрумна, че може да се случи това, което се случи. Всичко се разигра в един миг, а аз – изпълнена с емоции, защото току-що бях станала съпруга на един прекрасен мъж – първоначално не реагирах. Изненадана ли сте?“
Организирахме сватбата и тържеството от разстояние. Щеше да е красиво!
От десет години живея във Франция и тук, чрез общи приятели, се запознах с Арк. Между нас веднага прехвърча искра и започнахме да се срещаме. След три години заедно решихме да се оженим. Въпреки че не планираме да се връщаме в Полша, решихме, че искаме да се оженим в Полша. Не искахме да причиняваме неудобства на семействата си и да ги влачим тук, в Марсилия. Смятахме, че така ще им бъде приятно и със сигурност ще го оценят. И това беше нашата грешка!
Планирахме всичко по свой начин. Официалното лице се съгласи да се появи в градината на ресторанта, където трябваше да има малък прием след церемонията. Това е красиво място близо до града, далеч от шума и суетата, с вкусна храна. Въпреки организацията от голямо разстояние, всичко беше изпипано до последния детайл. Най-трогателната част за мен бяха пръстените – не купихме нови, Арек имаше скромен комплект от баба си и дядо си. Те бяха по-красиви и ценни за нас от всяко съвременно чудо за милиони!
В деня на сватбата всичко беше неправилно.
Случи се така, че пристигнахме в Полша само два дни преди сватбата. Нямаше време за срещи с близки, а и решихме, че ще имаме възможност да видим всички на нашето минисватба и в следващите дни, които планирахме да прекараме с нашите семейства. Аз само скочих при моите родители, а Арек посети майка си. Факт е, че след срещата се върна някак в лошо настроение, но в предсватбената суматоха нямах време да го анализирам.
