Съпругата ми и аз бяхме много щастливи, когато единствената ни дъщеря пожела да живее при нас след сватбата. Имаме собствена голяма къща и харесахме зет си, така че не се срамувахме. И нашето дете е до нас. Какво още е необходимо? А новината за предстоящото раждане на внук направи жена ми и мен най-щастливите хора.
Първото внуче трябва да бъде последвано от второто, а след тях и близнаците. Жена ми трябваше да напусне работа, защото нашата Милана просто шиеше с децата. Но скоро дъщерята заяви, че няма да стане неудачник и иска да отиде на работа. Подкрепихме дъщеря ни и в това. Но факт е, че на съпругата ми беше много трудно да се грижи сама за четири бесилки. Трябваше да нося работата си вкъщи, за да й помогна поне по някакъв начин. До края на деня ние с нея бяхме като оцелял лимон, понякога точно по време на вечеря очите ни се слепваха.
Мислите ли, че са се грижили за децата вечер? Нищо подобно, дори миенето на чиниите след вечеря трябваше да се прави отново от мен или жена ми. Милана, задъхана и пъшкаща след “тежкия” работен ден в офиса, легна на дивана да си почине, като не забрави да грабне лаптопа си. Съпругата даде да се разбере на дъщеря си с намеци и след това директно, че децата трябва да общуват с майка си. Милка само й махна с ръка.
Е, не се наложи да обявяваме стачка и аз и жена ми продължихме да носим цялата домакинска работа и да се грижим за децата. Докато един случай не отвори очите ни за собствената ни дъщеря. Онзи ден зетят забрави телефона си у дома, а на работа е просто необходим. Грабнах телефона си и го набрах, след което получих съобщение от дъщеря си. Притесних се – какво е станало, че си пише смс-и, защото току-що бяхме заедно. Отворих съобщението и ме поляха със студена вода. Дъщеря ми се изказа много неласкаво за нас в това съобщение.
Дори в първия момент не разбрах, че точно тя ни нарече нацисти. За останалото просто няма да кажа нищо. Нищо не съм казал на зетя и жена ми. Едва докара до вечерта и по време на вечерята заяви, че няма намерение повече да търпи присъствието им в дома си.
Всички изпаднаха в паника. Дъщеря ми просто се изправи на пръсти. Жена ми се опита да се намеси и да оправи всичко, но аз казах: – Стига! Възпитахме дъщеря си погрешно, ако, седейки на главите ни, тя ни смята за паразити. Е, няма да сме повече паразити. Покривката е път за вас. Сега живеят при свекърите си.
Горката жена трябва да спи в кухнята, тя има апартамент, а не частен дом. Отначало много им липсваха внуците, особено съпругата. Тогава тя била извикана обратно на работа и животът бавно започнал да се подобрява. Жена ми настоява да се помиря с дъщеря си. Нямам нищо против, но първо тя трябва да се извини. Иначе няма как.
