Иван ставаше както винаги в пет и половина сутринта, издоя кравата, нахрани козите и кокошките и се прибра да приготви закуска, докато децата спят. Когато 3 деца спят зад стената, нямате право на отчаяние, грешни решения и излишни емоции. Колкото до емоциите… ежедневието и поредицата от еднакви дни ги изключват.
— Момчета, закуската е готова. Закусваш засега, скоро ще се върна – каза Иван и хукна към другия край на селото при един, Сергей. В селото нямаше достатъчно работа, но всеки искаше да печели. Ето един човек, който пое всичко, което му предложиха. „Татко, днес видях майка ми насън – каза малкият, докато татко си обуваше маратонките, – тя беше като истинска.
„Ще се справим за 5-10 минути“, каза Сергей, като го видя. — Да, днес трябва да заведа най-малката при майка й, а по-големите на училище. Необходимо е да се направи всичко навреме, – каза Иван. – Ти прати по-големите при мен, аз ще ги заведа на училище със семейството си, а ти спокойно иди при майка си.
“Ето, Иван”, съпругата на Сергей се появи до мъжете, “сложих пайовете за вас.” Моите го харесват, мисля, и вашите ще го харесат. Иван грабна кифличките, благодари му и хукна към къщи. – Браво човече. Не е необходимо да го съжаляваме, а да го даваме за пример. Сама с три деца… Щях да вия като вълк, ако те нямаше в живота ми. Дори не мога да си представя как се справя с всичко… включително и с майка си. Въпреки че може да се разбере.
Възрастните хора често се привързват към домочадието си, после им става трудно… Знаеш ли, направих много грешни неща в живота си, но Иван… той ми отвори очите, накара ме да видя истинските приятелства в живота … – Татко, можеш ли да ми купиш зайче? – попитала по-малката, като видяла баща си, – но не можеш да храниш истински, не играчка, а играчка…
– Този заек? Той трябва да бяга в гората, какво да прави в нашата къща?! – А заекът? „Е, за заека още можеш да мислиш“, веднага обезоръжиха Иван очите на по-малката дъщеря, толкова подобни на очите на майка си. – О, татко, страхотно! – момичето прегърна баща си, – сивото! Хайде, сиво! Докато големите били на училище, Иван завел дъщеря си при баба си, а самият той кандидатствал за друга почасова работа. Този ден имаше късмет.
Той спечели 2000 нива, отиде на пазара и купи продукти за няколко дни. На излизане видял мъж да продава обувки на входа. — Виждам, твоят вече си държи на думата. Вземете тези, струват 600 гривни, ще ви ги дам за 500, каза продавачът. Докато Иван гледаше объркано дупчестите си маратонки, а после и 1000-те нива, останали в джоба му, чу гласа на жена до себе си: – Зайци! Застреляй зайците, копеле! – Има ли сива? – веднага попита той.
– Има, но е слаб за 400 ще дам вместо 550. – Съжалявам, човече – каза продавачът на обувки, – обещах на дъщеря ми. В този ден Иван имаше особен късмет. Тогава изкара добри пари, нахрани дъщеря си със заек, успя да нахрани всичко необходимо поне за седмица, а най-важната изненада го чакаше къщата – майка му все пак реши да се премести при сина си. В крайна сметка тя знаеше, че му е трудно да бъде сам.
