Синът ми е женен от дълго време. Той, съпругата му и дъщеря му живеят в тесен едностаен апартамент в общежитие. Преди 7 години обаче синът купува земя и започва да строи собствена къща там. В продължение на една година тя е обрасла с плевели. Година по-късно я изкопали, поставили ограда, изляли основите и след това отново я оставили да стои.
През всичките тези години първият етаж почти не е завършен. Те не искат малка къща, в която да се преместят веднага, а имение, затова продават двустайния си апартамент на първия етаж, заменят го за стая в общежитие и живеят там, заедно с внучката си, в тесни условия.Когато синът ми и семейството му ми дойдат на гости, всички разговори са за строителство: какво виждат в бъдеще, как ще бъдат прекарани водата и газта, от какво ще бъде направен покривът и как ще бъде изолирана къщата.
Никой не се интересува от моите проблеми: ако заговоря за здравето си, темата бързо се променя. Винаги съм разбирала какво се опитват да направят синът и снаха ми: искат да ме убедят да продам двустайния си апартамент, за да довършат къщата. Казват, че тогава всички ще живеем заедно.
Някой ден, в следващия живот, защото те никога нямат достатъчно пари, за да построят това, което наистина искат. Изразих мислите им на глас, казах: “А искаш ли да се занимавам с продажби?”.
Те кимнаха утвърдително и започнаха да говорят колко хубаво ще бъде за всички нас да живеем в новата къща. Гледам снаха си и си мисля, че тя ме мрази, никога няма да ми каже истината, а сега е станала толкова добра. Но от друга страна, съжалявам сина си, той никога няма да довърши този строеж. Те ще живеят в тази една стая, докато се пенсионират.
Започнах да мисля за това. Но къде трябва да живея? Не е като да деля една стая с тях или да живея в недовършена къща: “Помислихме за това и решихме, че ще бъдеш щастлив в провинцията!” Така си мислеше и тя. Между другото, имаме една вила, която дори не можем да продадем: аз и сестра ми я наследихме от родителите си и идваме там през лятото, за да си почиваме.
Но тя точно това е – лятна вила! Тя не е изолирана, стените са тънки, дървени, има три стаи и веранда, в стила на съветска селска къща. Тоалетната е отвън и трябва да носим вода с кофи от улицата. Ако през лятото това не е много трудно, то с настъпването на студеното време става още по-лошо.
Там няма газ, а само вносни бутилки за готвене на храна. Обяснявам им, че там няма да оцелея дори една зима със здравето си, студено е. Свекърва ми каза: “Ще сложим отоплителен уред в стаята ти!”. О, благодаря, беше полезно! Как се ходи до тоалетна в студа? И как се миеш нормално?” – каза ми тя: “Но те живеят в села някак си!”.
Предложих им сами да заживеят там и да ми дадат собствена стая, но те имат работа и училище, а аз съм пенсионер, мога да почакам! Наемането на апартамент също не е изгодно, а трябва да похарча всичките си пари за строеж! Отдавна ходя при самотния си съсед Иван Семенович, помагам му. И той, и аз сме самотни от дълго време. Той има собствен двустаен апартамент.
А наскоро чух разговор между снаха ми и майка ѝ. Тя каза, че първо планирали да продадат моя апартамент и тъй като не съм искала да отида във вилата, трябвало някак си да ме изселят при Иван Семенович. Бях смаяна, но това можеше да се очаква.
Снаха ми е много хитра, няма да ми позволи да живея спокойно в къщата им и знаех, че е замислила нещо.
Но все пак се чувствам виновна. От една страна, трябва да помагам на семейството на сина си. Но от друга страна, не искам да остана на улицата на стари години. Какво трябва да направя?
