Съпругът и свекървата отказали да се грижат за болното дете. Оставих ги и отгледах детето сама

Проскивя била недоволна от булката. Според нея тя трябва да чисти, пере, готви и гледа децата. А Мария изчезна по цял ден на работа. И как да не стане трудолюбива неволно, ако тя е единственият хранител в семейството.

Съпругът и свекървата не работеха. Те само харчеха пари. Мария, която се върна от работа, беше посрещната от свекърва си: – Защо е толкова късно? Отново работа? — Проскивя Сергиевна, Толя не работи. А грижата за бебето изисква пари. Все още нищо не сме подготвили за него. Мъжът подкрепи майка си: – Не се притеснявай. — каза Толя на жена си.

— Слушайте и обяснете… Мария отиде сама в къщата на семейството. един Без да казва нищо на никого.

Привидно тестовете бяха нормални, но Маша беше обезпокоена от факта, че детето не й беше показано. На следващия ден лекарят обясни защо: – Синът ви е развил психично заболяване. Има нужда от актуализация и всичко ще е наред със здравето му. Но ето такова нещо – свекърва ти идваше. Жажа се отказа от сина си. Но бих те помолил да не правиш това. – Няма да оставя бебето си. – уверено отговорила акушерката.

Мария и детето са изписани навреме от болницата. Както подозираше, никой не я срещна в болницата. Когато пристигнали у дома, ги посрещнала мрачна Проскивия: – Не ни трябва болно дете. Или ние или той! Оттогава са минали двадесет и една години. Мария вложи цялата си душа в лечението на сина си, пое всяка работа, за да излекува Юрка.

На две години и половина синът вече беше напълно здрав. И на двадесет и една години Юра вече беше успешен бизнесмен. Слуховете изпълниха земята и новината за успеха на Юра достигна до ушите на Проскивия Сергиевна. Тя започна да настоява сина си Толя: – Иди при сина си, разкажи му за произхода си, помири се с него и няма да имаме недостиг на деца. — говореше му старата кара.

Толя отиде при сина си, показа снимка с Мария и каза с апломб: – Аз съм собственият ти баща, Юра! – Грешите, имам биологичен баща. – отговорило момчето и се поклонило. Анатолий направи няколко опита да се навие при сина си, но винаги беше отхвърлен.

Връщайки се у дома след поредния кръг на “бръмчене” на Юрий, Толя започна да се грижи за майка си във всичките й проблеми. Въпреки че имаше проблясъци на собственото си достойнство.

Related Posts