Този ден Назар се върна у дома по-късно от обикновено. Учителят задържа след уроците онези, които не разбират темата в урока. Навън беше адски студено.
Човекът беше увит в яке, но все още му беше студено. В главата си той си представяше как ще се прибере вкъщи, как ще се изкъпе в топла вана. При мисълта за храна стомахът издава характерни звуци. Момчето бързаше към къщи, но изведнъж видя баба си отстрани на пътя.
Тя лежеше и не мърдаше. Мъжът се приближи, хвана жената за рамото. Баба отвори очи, но веднага ги затвори. Тя отвори уста, за да се опита да каже нещо, но не можа да каже нищо. Момчето се огледа. Наоколо нямаше жива душа. Той бързо набра номера на баща си и поиска да дойде. През цялото време, докато татко стигаше там, момчето не оставяше жената. Бащата пристигна с линейка. Бабата е откарана с линейка. Момчето много се тревожеше за нея и постоянно разпитваше баща си за баба си.
Бащата обеща, че ще я посетят. По-късно се оказа, че Вероника Ихоривна в миналото е била почетен учител. По-късно тази история стана известна на градската администрация. Момчето беше наградено с грамота за героичната си постъпка.
В училище всички учители дават Назар за пример. Вниманието може да спаси животи. В днешно време хората са толкова безразлични един към друг…
