“Свекърва ми казва за себе си, че е дълбоко вярваща. Съгласна съм, тя вярва в това, което хората ще кажат, и за нея няма по-голяма святост. Не знаех за това до деня на сватбата си – не живея в Полша и буквално два пъти бях виждала майката на бъдещия си съпруг преди церемонията. Затова изобщо не ми хрумна, че може да се случи това, което се случи. Всичко се разигра в един миг, а аз – изпълнена с емоции, защото току-що бях станала съпруга на един прекрасен мъж – първоначално не реагирах. Изненадана ли сте?”
Организирахме сватбата и тържеството от разстояние. Щеше да бъде прекрасно!
От десет години живея във Франция и тук, чрез общи приятели, се запознах с Арк. Между нас веднага прехвърча искра и започнахме да се срещаме. След три години заедно решихме да се оженим. Въпреки че не планираме да се връщаме в Полша, решихме, че искаме да се оженим в Полша. Не искахме да причиняваме неудобства на семействата си и да ги влачим тук, в Марсилия. Смятахме, че така ще им бъде приятно и със сигурност ще го оценят. И това беше нашата грешка!
Планирахме всичко по свой начин. Официалното лице се съгласи да се появи в градината на ресторанта, където трябваше да има малък прием след церемонията. Това е красиво място близо до града, далеч от шума и суетата, с вкусна храна. Въпреки организацията от голямо разстояние, всичко беше изпипано до последния детайл. Най-трогателната част за мен бяха пръстените – не купихме нови, Арек имаше скромен комплект от баба си и дядо си. За нас те бяха по-красиви и ценни от всякакви съвременни чудеса за милиони!
В деня на сватбата всичко се обърка
Случи се така, че пристигнахме в Полша само два дни преди сватбата. Нямаше време да се срещнем с близките си, така или иначе решихме, че ще има възможност да се видим с всички само на нашата минисватба и през следващите дни, които планирахме да прекараме със семействата си. Аз само отскочих да видя родителите си, а Арек посети майка си. Факт е, че след срещата той се върна в някакво лошо настроение, но в предсватбената треска нямах време да го анализирам.
В деня на сватбата всичко беше наред още от сутринта. Неочаквано времето се развали и заваля, въпреки че прогнозата обещаваше слънчево време. Някои от семейството ми не пристигнаха навреме – колата им се развали и отне много време да се организира транспорт. Бях и малко разочарована от подстригването си, явно не се разбирахме с фризьорката и тя направи нещо на главата ми, което не ми хареса. Но най-лошото тепърва предстоеше.
В началото на приема към нас се приближи новоизлюпената ми свекърва. Помислих си, че иска отново да ни поздрави, да ни каже, че е щастлива… Но тя ме помоли да ѝ покажа пръстена. Горда и трогната, протегнах ръка и майката на Арк попита дали това е бижуто на баба ѝ. Когато кимнах, г-жа Софи без думи грабна пръстена и го смъкна от пръста ми! При шокирания ми поглед тя каза:
Когато се омъжиш истински, в църква, със свещеник, ще го получиш. Защото тук това беше някаква сцена на Рождество Христово в кръчмата!
Не знаех какво да отговоря. Бях зашеметен! Арек също стоеше безмълвен. След известно време свекърва ми се обърна на пети и тръгна да се качва в чакащо такси. Всичко беше планирано! Арек пръв се събуди, грабна телефона и започна да звъни на майка си, но тя – не е изненадващо – не отговори. Решихме, че няма смисъл да оставя собствената си сватба и да я преследва. Плаках известно време в банята, но партито продължи
Свекърва ми имаше свое виждане за сватбата ни
На следващия ден Арек отиде да види майка си. Аз отказах, така или иначе и двамата решихме, че така вероятно е по-безопасно. Той прекара там два часа и се върна с пръстен, но това, което чу, беше негово. Оказа се, че през последните години госпожа Софи е станала много набожна католичка и просто е предположила, че сватбата ни ще е църковна. Тя отдели време да се похвали на всичките си съседи и – най-важното – на свещеника от енорията си!
Когато се оказа, че ще сключим граждански брак, тя беше много озлобена и трябваше някак да разсее емоциите си. Реши, че щом пръстените са на родителите ѝ, тя има право да реши дали ги заслужаваме… Ковчегът не успя да я убеди, че сватбата ни е важна, че не сме вярващи, така че религиозната церемония няма да има смисъл . Свекървата остана невъзмутима.
След няколко дни се върнахме у дома във Франция. Не поддържам връзка със свекърва си, но въпреки това, което ми направи, се надявам, че един ден това ще се промени и ще се опитаме да си поговорим. Да, винаги съм била малко наивна
