“Себус е на 35 години и е възрастен мъж. От дълго време. Но докато живее с мен, възнамерявам да се грижа за него, както подобава на майка за детето си. Често му слагам нещо под носа и чистя след него, но той работи на непълен работен ден и се прибира уморен, затова го оставям да играе на конзолата или просто да подремне. И за мен като майка е удоволствие да мога да направя малкото си момче щастливо по този начин. Разбрахме се, че Себуш ще се изнесе, когато си намери приятелка. Тогава те ще се преместят заедно и ще заживеят самостоятелно. Но досега не се е намерило момиче, което да е достатъчно добро за него.
Добре ми е със сина ми
Съпругът ми ме напусна преди много години. Смяташе, че съм му прекалено голяма майка и това го отблъсна от мен. Но според мен е положителна черта, ако една жена се грижи за мъжа си.
Тогава този „мой мъж“ стана моят син. Започнах да се грижа за него още повече и, за разлика от баща му, той беше щастлив от това.
Живеехме добре заедно. Минаха години, а той дори не си помисли да се изнесе.
В момента той е на 35 години и все още живее с мен. Досега не е имал партньорка.
Той се интересува от момичета
Понякога дори води някое вкъщи. Обикновено се запознава с тях по интернет, защото не излиза на никакви партита или с приятелите си. Всъщност ходи само на работа, и то на непълно работно време, защото не му е необходимо. Имаме достатъчно пари. Може би не живеем като крале, но има за сметки и храна.
Когато се прибере след работа, е уморен и тогава му позволявам да играе на конзолата или просто да подремне.
Грижа се за него така, както трябва да се грижи бъдещата му жена за него.
Но досега не съм намерила такава, която да е достатъчно добра за него.
Вече не се надявам на някакъв идеал, но ми се иска да е поне момиче, което наполовина да отговаря на очакванията ми.
Не знам дали такова момиче вече се е родило
Веднъж Себуш доведе такава Кася. На пръв поглед тя беше наистина хубава. Хубава, находчива, виждах, че я харесва. Но тя искаше синът ми да работи на пълен работен ден. Питам се: защо? Самата тя имаше добра работа и всъщност печелеше достатъчно за техните нужди.
Той щеше да последва тази Кася, но аз не му позволих. Той се отчая за известно време, а после се справи, защото знае, че искам добри неща за него.
Според мен фактът, че синът ми все още не е имал партньорка, е причина да се похваля. Защото го уча да не се задоволява само с нещо.
Знам, че един ден на пътя му ще се появи подходящата жена. Освен това вече умее да прави компромиси и, както вече писах, не е задължително тя да е перфектна. Достатъчно е да отговаря поне на половината от моите изисквания. Много съм чувствителен по въпроса за работата например. Той вече е тръгнал на училище, не е нужно да работи толкова много часове.
А дори и да не се появи никой подходящ, на нас ни е добре заедно и аз мога да го пазя като мама до края на живота му.
