“Мога ли по някакъв начин да я убедя да го направи? Отивам на работа и колегите ми всеки ден се хвалят какви лакомства са им приготвили техните съпруги и партньорки. А аз имам със себе си два сандвича с кашкавал, приготвени в движение. Те стават с тях, пържат им омлети, правят им ризото или наистина фантастични сандвичи. А партньорката ми спи, защото започва работа не в четири часа като мен, а в осем. В края на краищата тя може да стане с мен и да ми приготви тази закуска, нали? Точно както правят другите жени.”
Тя е почти перфектна
Честно ще призная, че колегите ми завиждат на партньорката ми. Дори аз самият понякога й завиждам, защото тя е почти съвършена.
Къщата е винаги подредена. На масата имам топла вечеря. Тя се прибира от работа след мен, така че се налага да почакам малко, но тя винаги готви.
Прането ми е изпирано, изгладено. И на всичкото отгоре тя се грижи много за себе си и е наистина красива жена, с която освен това можеш да говориш на всякакви теми.
Той управлява бюджета много добре и никога не ми иска пари, а всеки месец внасяме една и съща сума за общите разходи.
Така че от какво се оплаквам? Има едно нещо, което ме дразни в нея.
Мисля, че тя ме подценява
И не става дума за това, че по някаква причина не ми казва, че се гордее с мен, или че не ми показва обич. Напротив. В това отношение нямам от какво да се оплача.
Но всеки ден в работата момчетата се хвалят какви чудеса са приготвили за закуска техните партньорки или съпруги. Започваме смените си необичайно, в четири сутринта, така че се налага да ставаме още по-рано. Но тези жени стават преди тях и им приготвят закуска.
Факт е, че те не работят, а партньорката ми работи на пълен работен ден, но понякога може да се жертва.
Не съм й го казвал директно
Но им показах снимки на това, което мъжете ядат на работа. Казах също, че при вида на това ми текат слюнки, защото аз приемам само обичайните сандвичи със сирене.
А тя само попита защо не добавям нещо към тях, защото хладилникът винаги е пълен.
Е, наистина? Как може да не е разбрала алюзията ми. Ако беше станала в три часа, можеше да се върне в леглото половин час по-късно и да поспи още два-три часа. Кой я спира? А накрая и аз щях да имам с какво да се похваля, но най-вече щях да имам вкусна закуска, защото партньорът ми готви блестящо.
Защо не се жертва за мен? Както и да е, каква велика жертва е това, как е достатъчно да станеш за половин час и след това можеш да се върнеш в леглото.
Трябва ли да говоря с нея за това директно? Може би жените все пак не са толкова дефолтни, както твърдят всички онези книги със съвети? Ако тя ми приготвяше тези закуски, вече наистина щеше да е само ИДЕЯ. Нямаше да искам нищо друго от живота.
