“Никога не сме си представяли, че баба Хедвиг ще причинява толкова много грижи на семейството в напреднала възраст. След 70-ия си рожден ден тя обяви, че е решила да живее сама. Мислехме, че ще направи път на по-младото поколение, а тя се отрече и всичко приключи. Как може човек на такава възраст да изгони децата от къщата и да живее сам без придружител!”
Ядвига никога не е живяла сама
Ядвига е на 70 години. Тя е моята майка, но всички в семейството вече я наричат „баба“, защото много помагаше на по-големите ми братя и сестри за внуците им, а сега решихме, че ще помогне и за отглеждането на младото поколение при нас. Никой не е очаквал, че тя ще направи такава издънка!
И точно тази баба Ядвига ни изправи до стената. Аз съм най-малкият ѝ син, на 40 години съм и се ожених преди 2 години. Със съпругата ми решихме, че няма смисъл да си търсим отделен апартамент, тъй като баба ми има хубав М3 в наличност, а на тази възраст не би трябвало вече да живее сама.
Тя така или иначе беше живяла с някого през целия си живот. Преди това с нея е бил съпругът ѝ, както и баща ми; те се грижеха един за друг и отгледаха трима ни – аз все още имам по-голяма сестра и брат. После дойдоха внуците, които също дължат много на баба си.
Едната стая също беше все още заета от мен – първо сам, а сега със съпругата ми. Мога да добавя – бременна жена. Ула е бременна в третия месец. Дори обсъдихме с баба Ядвига, че можем да си разменим стаите, така че аз и семейството ми да заемем по-голямата.
И така плащахме 2/3 от сметките на баба, заемайки 1/3 от площта. Дори не съм предполагала, че нещата могат да се променят толкова бързо! След 7 месеца искахме да използваме помощната…. на баба.
Баба Ядвига ме изхвърли от къщата. Как можа!
Веднага щом баба Ядвига навърши 70 години, нещо в главата ѝ се обърка. Тя започна да ходи на някои срещи в Клуба на пенсионера, запозна се с нови хора. Дори не мисля, че това бяха само нейни приятели. Изобщо не бях подушвала някаква неприятност, а ето ни тук!
Изведнъж баба изскочи с решението, че иска да живее сама, и това беше краят на дискусията. Тя каза, че е време да стана независима. Твърде стара е за безсънни нощи… Освен това това е нейният апартамент, не е нужно да се обяснява. Така или иначе ще можем да се върнем тук след нейната смърт, защото тогава 1/3 от апартамента ще бъде наша.
Баба много ни обича, с удоволствие ще ни помага с внука/внучката си, но на временни начала, не за постоянно. Иска да има тишина и спокойствие у дома, за да може да си почива. Понякога любовта се изразява в това да оставиш някого да си отиде. Какво моля!
Помислих, че това е шега, но тя беше сериозна. Имаме време до края на ноември да се изнесем
Как може да е такъв човек, че да не прави път на по-младото поколение, а да си царува сам в голям апартамент! Тя дори няма да се издържа сама там, да не говорим, че на тази възраст е опасно да бъде оставена без надзор… Не ми харесва. Как да вразумя баба си?
