“Надявах се, че на стари години дъщеря ми ще се грижи за мен. Ето защо й преписах къщата. Исках тя да може да се устрои със семейството си. Разчитах, че тя ще отдели една малка стая за мен. И как ми се отблагодари тя? Да, получих кътче, но в дом за стари хора! Сега никой не ме посещава тук и се чувствам ужасно самотна.
Прехвърлих къщата на дъщеря си
Отчаяна съм. Никога през живота си не съм подозирала, че дъщеря ми ще се държи по този начин. Тя е единственото ми дете и бих скочила в огъня заради нея. Ето защо реших да предам къщата на нея. Исках тя да може да се установи със семейството си. Надявах се, че ще живеем заедно и просто ще си помагаме взаимно.
Много грешах. Дъщеря ми беше щастлива, когато получи къщата, а след това започна голям ремонт. Бързо стана ясно, че аз съм ненужен там и просто преча. Тя дори вече не си правеше труда да ми организира стая, вещите ми започнаха да ѝ пречат и тя искаше да се отърве от тях. И все пак това беше целият ми живот, моите спомени, моята младост! Всичко се оказа в кошчето за боклук.
Отдаде ме в старчески дом
Чувствам се ужасно за това, но дъщеря ми наистина го направи. Тя ме предаде в старчески дом. Тя дори не положи усилия да намери добро заведение. Избираше всяко, стига да имаше място. Това означава, че съм натъпкана в малка стая със съседка с деменция, която крещи от време на време и не знае какво се случва около нея.
На всичкото отгоре делим една баня, не мога да спя през нощта, а храната оставя много да се желае. Иска ми се да се разплача, но какво ще се промени от това? Така или иначе никой няма да види сълзите ми, защото дъщеря ми спря да ме посещава.
Животът ми е толкова тъжен сега
Огорчена съм и разочарована от това, което ми се случи. Не знам какво да направя, за да се справя някак с всичко това, защото дори нямам с кого да поговоря. Не съм очаквала подобно нещо от дъщеря си и още повече съжалявам, че тя ми направи такава издънка. Сигурна съм, че съпругът ми се обръща в гроба, защото много добре знае, че бих направила всичко за нея.
