“Допреди един месец бях най-щастливата жена на света. Отчитах дните до сватбата ми с Джак в специално подготвен календар! Нямаше никакво съмнение, че Джей е Единственият и просто знаех, че ни е писано да живеем заедно. Но сега, колкото повече наближаваме церемонията, в мен се зараждат все повече въпроси. И всичко това заради поведението на Джак. Започна с няколко невинни шеги, за които по-късно ми се извини, но тази сутрин случайно го чух да говори с един колега. И бях изненадана!”
Ах, каква любов беше това!
Джак и аз се запознахме преди три години. Беше любов от пръв поглед, наистина, беше като на филм! Много бързо заживяхме заедно и след две години връзка любимият ми ме помоли да се омъжа за него. В този момент се почувствах много щастлива, че съдбата го е поставила на пътя ми.
Решихме, че след като вече бях казала „да“, няма да отлагаме решението да се оженим. И така, дори една година след като се бяхме сгодили, се оженихме. Признавам, че не беше лесно да организираме всичко за толкова кратко време – някои мои приятели прекарват до три години в организиране на мечтаната сватба и тържество! Но ние не искахме да чакаме. Искахме вече да сме съпруг и съпруга.
Изведнъж започнаха да се появяват червени знамена
Сватбата трябва да се състои след седмица и вместо да скачам от радост до тавана, имам все повече притеснения. Всичко започна съвсем невинно. Яцек започна да ме дразни за това, че не чистя толкова добре, колкото майка му, и че поне преди нейните посещения трябва да се постарая повече. Той също така няколко пъти ми предложи да си сменям облеклото, преди да излезем заедно. Не казваше изрично, че изглеждам грозно, но въпреки това настояваше за промяна на стила. Подобни дреболии започнаха да се случват все по-често през последните седмици, но се опитах да си кажа, че просто съм прекалено чувствителна.
Това, което чух тази сутрин, обаче беше като кофа студена вода. Яцек си помисли, че вече съм излязъл от къщи, и на висок глас говореше по телефона с най-добрия си приятел Робърт.
Да, само до сватбата. Нееее, тя ще се научи накрая, ще трябва да слуша вече. Не, не става дума за това или онова, най-накрая ще бъде подредено в тази къща. Ще бъде така, както аз искам да бъде!
Замръзнах. Тихо излязох от къщата и затворих вратата след себе си. За миг си помислих, че съм се подслушала, но не, чух точните думи. Не можех да събера мислите си, не знам как съм стигнала до работа… Би трябвало вече да се прибирам, но какво ще кажа на Джак? Какво ще кажа за сватбата ни?
