“Съпругът ми ме напусна по собствено желание. Реши, че няма нужда от такава жена. Аз съм твърде скучна и не се грижа достатъчно за себе си за неговите изисквания и положение. Не ми е изневерявал, но е имал по-големи амбиции. Умолявах го да остане, но той не искаше да промени решението си. След една година обаче той се появи отново и изпадна в шок…”
Съпругът ми ме напусна след 5 години брак
Бракът ми беше щастлив, или поне аз си мислех така. Съпругът ми беше много амбициозен, заможен и полагаше големи грижи за себе си. Пред него, с неговия размах на бизнесмен, който се занимаваше с международен бизнес, често посещаваше салони и фитнес зали, понякога се чувствах като сива мишка
Някак си изобщо не ме привличаше такъв свят. Харесвах обикновения си живот. Когато се роди синът ни, се отказах от корпоративната си работа и останах вкъщи с детето, докато то навърши две години. Можехме да си го позволим от финансова гледна точка.
Е, обаче съпругът ми не можеше да преживее това и все по-често ме упрекваше, че не работя, а харча трудно спечелените му пари. Ние харчехме.
Той все още имаше „но“ за мен….
Че съм глупава и наивна.
Че не знам как да избирам правилните приоритети в живота.
А начинът, по който изглеждам… Че жена му трябва да е жена на ниво, да си направи устните, да се гримира, да свали няколко килограма. Да привлича погледите на всички около себе си.
И да не се изключва от разкошна вечеря, защото на бебето му никнат зъбки.
Че ще му е по-леко без такова бреме.
Че няма да мога да се справя без него и със сигурност никой друг няма да ме иска.
И той си тръгна, все още оправдавайки се пред мен, че заради мен и начина, по който съм, синът ни няма да има баща.
Умолявах го, молех го, но той изчезна от живота ни. Замина на някакъв едногодишен договор в чужбина. Плащаше само издръжка всеки месец. За щастие ни остави този малък апартамент.
Преди седмица той отново застана на прага на дома миһттр://….
Преди една седмица неочаквано получих телефонно обаждане. Оказа се, че той пристига в страната. Искаше да прибере останалите си вещи и с онзи свой непринуден глас обяви, че ще бъде там утре в 17:00 часа.
Разбира се, дори не ме попита дали ще съм си вкъщи. Но от него зависеше дали ще се впише, а от останалите – дали ще се приспособят. Особено аз.
Той дойде. Разбира се, закъсня с половин час, за да покаже кой все още командва. Подредих му една чанта с вещи и я сложих точно до вратата, за да я вземе и да изчезне.
Но когато застана на прага и видя мен и апартамента ни… На лицето му се изписа шок.
Преди шест месеца направих ремонт. Купих мебели в мой стил, сама смених цвета на стените. Най-накрая купих саксийните растения, които го притесняваха (смяташе ги за загуба на пари). Инвестирах в ограждане на терасата и сега там имаше тропическа градина.
С чужда помощ направих и някои дребни ремонти, за които той никога не е имал време – надменно смяташе, че това е твърде унизителна работа, за да се осквернява с нея.
Отворих му с пъстра лятна рокля и грим, тъй като току-що се бях върнала от офиса. Той хвърли поглед на новата ми фигура… Е, откакто той си тръгна, новата ми страст стана бягането. И животът!
Когато видя мен и апартамента, той реши да се върне. Но беше твърде късно
Тогава той попита дали може да влезе за едно кафе. Имам чувството, че всичко това го шокира толкова много, че вместо да се впусне, реши да промени решението си… Той похвали новото състояние на апартамента и външния ми вид. Толкова много хубави думи наведнъж не ми беше казвал от години!
Чувствах се отчасти смутена и отчасти… това беше сладък триумф. Докато той пиеше горчиво кафе и се опитваше да разбере дали ще го приема обратно, 2-годишният ни син се върна от разходка. Но не сам – с Арек, моя човек.
Арек знаеше как да цени една жена и да се отнася с нея като с човешко същество. Той подкрепяше идеите ми. Обожаваше сина ми и обичаше да прекарва времето си с него. Премести се преди шест месеца и с голямо удоволствие подреди апартамента.
И с още по-голямо удоволствие изхвърли бившия ми съпруг от вратата. И добре за него. Явно така е трябвало да бъде.
