“Съпругът ми почина млад, нямаше и 45 години. Оттогава няколко пъти се опитвах да се свържа с някого, но тези връзки не продължиха дълго. Първо проблемът беше, че имах три деца. Когато те пораснаха и се изнесоха от къщи, аз вече бях в началото на петдесетте, така че станах невидима в очите на доста мъже… Наистина исках да имам някого, с когото да споделя живота си, но след десетина години самота вече бях изгубила надежда за любов. И тогава, малко след седемдесетия ми рожден ден, се появи Адам. Първата ни среща не беше никак обещаваща, всъщност беше наистина неприятна, но съдбата може да бъде измамна. Вече две години сме заедно и аз много се надявам, че ще бъдем заедно до края на дните си…”
Аз съм пенсионер, но не се отказвам от удоволствието
Първата ми среща с Адам се състоя при наистина неблагоприятни обстоятелства. Но може би затова и двамата я помним толкова добре? Беше точно един ден след рождения ми ден. Да, 70-ият рожден ден също може да се празнува пищно!
Идеята за парти за над четиридесет души ми хрумна още миналата година. Установих, че изобщо не се чувствам на моята възраст и че вероятно няма никаква наредба отгоре, според която един пенсионер да не може да се забавлява, нали?
Както реших, така и направих. Поканих цялото си семейство и много приятели, поръчах кетъринг от любимия си ресторант и огромна торта… Беше страхотно! Но не предполагах, че вечерта ще има такива последици в живота ми.
Запознах се с Адам при драматични обстоятелства
На следващия ден след партито трябваше да платя сметката в ресторанта, който ми беше предоставил менюто за рождения ден. В процеса на работа възстанових няколко чинии, които бях оставила вкъщи. Времето беше кошмарно: валеше, а през силния вятър заекващият дъжд нямаше милост към никого. Чадърът или качулката не бяха от никаква полза.
Опитах се да избягам възможно най-бързо от колата до помещението, дори не погледнах напред и тогава… се случи! Сблъсках се с някого на вратата.
Какво правиш! Моята торта!
Замръзнах. Сблъсках се с един висок мъж и го блъснах с тези злополучни чинии. Той вдигна ръце в автоматичен жест на защита. Кашонът с тортата, който носеше, стремглаво се срути директно в локва пред входа на ресторанта.
Извиних му се около десет пъти и дори исках да предложа компенсация, но човекът беше толкова изведен от равновесие, че само махна с ръка в знак на гняв и бързо си тръгна. Чувствах се ужасно глупаво. А се почувствах още по-зле, когато дамите в ресторанта ми обясниха, че тортата за 95-ия рожден ден на майката на мъжа е паднала в локваһттр://….
Реших да му се обадя. Никога не съм съжалявала за това!
През следващите дни не можех да спра да мисля за него. Накрая отидох в ресторанта и помолих управителя за номера на мъжа, с когото се бях сблъскала. Когато му се обадих, той беше много изненадан и след известно време сам започна да ми се извинява за реакцията си на злополучния инцидент. Започнахме да се надпреварваме кой се е държал по-зле и някак си се получи така, че в крайна сметка си направихме кафе….
И тогава? А после мина бързо, защото се оказа, че чудесно си говорим и всеки час, прекаран заедно, веднага ставаше по-красив. Веднага станахме двойка – на нашата възраст наистина няма какво да очакваме! Сега са минали две години от историята с тортата и аз благодаря на съдбата, че тогава валеше толкова много.
