“Пиша това писмо, защото съм разочарована от майка си и мисля, че трябва да изкажа мнението си. Майка ми винаги ми е казвала, че докато живея с тях, не трябва да допринасям за нищо. Не бързах да се изнасям, защото така можех да харча всичко, което изкарвах, за себе си. Е, очаквах, че и през декември ще е така, но майка ми каза, че за съжаление тази година трябва да допринеса за Коледа. Наистина? И тя ми го казва сега? А аз вече бях планирала пътувания до пазарите и срещи с приятели. Трябваше да има и новогодишна вечер в планината, а сега просто няма да мога да си го позволя. Колко ли ще ям там? Три равиоли, две равиоли и ще пия борш, защото така или иначе не обичам риба. Не разбирам отношението на майка ми.
Не разбирам отношението на майка ми
Тя винаги е била толкова добра към мен. Нямам представа какво се е случило с нея. Отношението ѝ се е променило на 180 градуса.
Още преди да навърша 18 години, тя ми каза, че докато живея с тях, няма да ми се налага да допринасям за нищо.
Доста бързо започнах да работя, защото си исках парите. Родителите ми би трябвало да оценят, че вече не тегля от тях, но беше различно.
Аз обаче съм свикнала да харча всичко за себе си. И си мислех, че винаги ще бъде така.
Не бързах да се изнасям
Печеля малко над средното за страната, така че най-много да мога да си позволя да наема стая. Но защо да го правя, когато тук имам своя, и съм и прала, и наемала прилично, и не ми се налага да давам и стотинка за това.
Така беше до миналия месец, защото този месец майка ми съвсем изненадващо ми съобщи, че, за съжаление, но ще трябва да допринеса за Коледа, защото баща ми е загубил работата си и през декември вече няма да му плащат и няма да се справим.
Ще трябва да се преместя
Тъй като така или иначе вече ще трябва да внасям през декември, съм сигурна, че ще трябва и през следващите месеци и няма да излизам с приятели или да ходя някъде, защото просто няма да мога да си го позволя. Защо тогава трябва да остана тук с тях?
Баща ми дори ми каза, че според тях ще живея при тях най-много две-три години, а след това ще бъда сам.
Това е нахално. Защото аз съм техен син и ако искам, би трябвало да мога да живея така, без да се налага да допринасям дори до четиридесетгодишна възраст. А аз съм само на 25!
Днес ще разгледам стаята. И се надявам, че от това ще излезе нещо. А родителите ми? Ще им липсвам още.
