“Преди няколко седмици заживях с приятелката си. Мислех, че тя е единствената, но когато разбрах, че не затваря вратата на банята след себе си, си помислих, че това все пак няма да се случи. Това обаче не е всичко! Напоследък тя направи нещо, което дори не ми се иска да става романтично!”
Жената на моите мечти
Когато се запознах с Анна, мислех, че тя е единствената. Вярвах в любовта от пръв поглед. Вече не съм толкова млад, на 33 години съм, и в продължение на няколко години бях в неуспешна връзка. След три години реших да се върна към запознанствата. Самотата не ми вършеше работа. Освен това исках в крайна сметка да създам семейство, а годините летяха. Затова започнах да се срещам с различни момичета – от приложения за запознанства, от препоръки на приятели, които си играеха на сватовници, от бързи срещи. Всички те се оказаха неуспешни.
Нито една от жените, с които се запознах, не ме впечатли. Или не ми харесваха физически, или нямаше общи теми за разговор. И точно когато бях на път да се откажа и да се заровя сам в къщата си, се случи чудо! Тичах за работа, загледан в телефона си, защото вече закъснявах за сутрешната среща. И изведнъж се сблъсках с някого. Когато погледнах към жертвата на разсеяността си, пред очите ми се появи най-красивата жена, която някога бях виждал. Тя имаше фигура като на богиня, сини очи, дълга руса коса. Сигурно и аз бях привлякъл вниманието ѝ, защото тя ми даде номера си.
В знак на извинение я поканих на кафе. Дойдох на срещата с голям букет рози. Когато я видях, веднага си помислих, че това е любов от пръв поглед. Веднага се влюбихме един в друг. Не можехме да живеем един без друг. Когато разказах на приятелите си как сме се запознали, те не можеха да повярват.
Чувек, все едно си спечелил шестица в лотарията!
– казаха те.
Срамни навици
Така се чувствах и аз. Виждах, че Анна също е влюбена и не искаше да отлага повече, затова ѝ предложих да се премести при мен. Тогава не знаех, че това е началото на една катастрофа. През първата седмица на практика не станахме от леглото. Едва по-късно започнаха стълбите. Една вечер разговарях с приятел по телефона. Отидох до тоалетната, а там седеше Анна, с отворена врата. Нека само добавя, че тя не миришеше на виолетки.
Скъпа, хайде, трябва да ти кажа нещо
– извика тя от тоалетната.
Бях зашеметен. Никога досега не се бях сблъсквал с подобно поведение. В моята къща всички заключваха вратата и я заключваха, докато отиваха до тоалетната. Анна очевидно имаше различни навици.
Анна, какво правиш?
– попитах съкрушено.
Какво глупаво питаш, мисля, че сама можеш да видиш!
– тя избухна в смях.
Смутена и засрамена, аз отидох в кухнята. Това обаче не беше краят на отвратителната история. След малко отидох в банята и там смърдеше ужасно, а цялата тоалетна беше… ами, не беше чиста. Чувствах се така, сякаш се намирам на гара, а не у дома.
Честно казано, след всичко това промених мнението си за Ани. Все пак не мисля, че тя е предназначена за мен. Дори бях изгубил желанието си за романтика, въпреки че преди малко не можех да откъсна ръце от нея!
