“Не правя прием след кръщенето, за да не се карат семействата на масата. След литургията ще се разотидем по домовете си.”

“Тази неделя ще бъде кръщенето на сина ни. Времето е ужасно за нас, но не мога да помогна. Не искаме да пръскаме пари за пищни партита, освен това за нас е важно духовното, а не хранителното измерение на събитието. Имаме и опасения, че на тази дата на масата като нищо ще има ненужно обсъждане на теми, несвързани с нашия Пух. Единственото, което все още ни липсва, е спор до отсичане… и прехласване по това кой е по-умен! Ето защо със съпруга ми решихме да не правим парти след литургията, а да се снимаме заедно пред църквата, да си отправим пожелания и след това всички, с изключение на кръстниците и кръщелниците, да се приберат по домовете си. Но не очаквахме такава реакция…”

В деня на кръщението не правим парти за семейството

Скоро предстои важен ден за нашия Пух. Той ще има свято кръщение. За нас тази церемония има духовно измерение и бихме искали да я изживеем без стрес, а Пух така или иначе няма да си спомня за нея след няколко години… Едно пищно парти, за което ще трябва да похарчим много пари, като малка сватба, някак си противоречи на тази спокойна визия.

Особено като се има предвид, че датата на кръщенето съвпада със събитие от национално значение, в което няма никакъв смисъл… Вече виждам как всички ентусиасти в семействата ни започват да се надигат на масата, щом някой каже „избори“.

За нищо на света не ни трябва такава партия, нито пък семейна кавга. За нас е много по-привлекателно да празнуваме кръщенетата в най-интимна обстановка и тук със съпруга ми сме единодушни.

Бебето не се нуждае от парти за нищо… Вече минахме през това с по-голямата ни дъщеря. Тя дори не искаше мляко през цялото кръщене, беше толкова неуравновесена от тълпата.

Затова решихме да не правим парти, а вместо това да си направим обща семейна снимка пред църквата.

Само най-близките ни щяха да дойдат на вечерята

Планът беше, че след снимката ще кажем няколко думи с разширеното семейство, ще им благодарим, че са дошли, и ще се разотидем, всеки по своя начин. В поканата не се споменаваше за никакви подаръци, така че те не биваше да се чувстват задължени. За нас е достатъчно да спестим за партито.

Само кръстниците и родителите ни (моите и на съпруга ми) ще отидат с нас на празничната вечеря у дома. Това е, което можем да си позволим финансово, а освен това повече хора няма да се поберат на масата.

Проблемът е, че когато останалите получиха поканите и разбраха, че е само за църквата, се получи голям фурор… Ръцете ми отпаднаха, защото не искахме да злепоставяме никого, просто искахме да бъдем разумни… А тук някои хора се обидиха и сложиха гръб на детето.

Трябва ли да променим плановете си и да настаним всички като сардини? Или трябва да ги подредим според техните виждания!

Related Posts