“Моля, помогнете. От 6 години съм с едно момче и от една година сме сгодени. През това време вече имаше няколко събития в неговото семейство като сватба, кръщене, кръгла годишнина от сватбата на бъдещите свекърви… и навсякъде сме били канени само ние, без моите деца (които са известни на всички). Те са основно тийнейджъри и вече са наясно, че не са уважавани в семейството на Марк. И двамата имат свободно време от работа, когато се провеждат тези събития! Съвсем спокойно можеха да дойдат с нас, ако бяха поканени. Разочарована съм от това и последния път казах на годеника си, че оставам вкъщи, нека отиде сам. Отговорът му ме разплака…”
Роднините на Марк не канят децата ми никъде
С Марк се срещаме от около шест години. От една година сме сгодени, но засега не живеем заедно. Отнасям се сериозно към тази връзка, все пак след една година ще сключим гражданска сватба… Формално тогава ще бъдем семейство.
Понякога обаче имам чувството, че роднините на Марк се държат по не особено учтив начин с мен. От една страна, всички прекрасно знаят, че имам две деца, но от друга страна се държат така, сякаш те не съществуват.
Намирам се между чука и наковалнята. Не искам да споря с Марк, но и не искам децата ми да бъдат отхвърлени в неговото семейство.
Сега те са почти тийнейджъри и вече са наясно, че семейството на партньора ми не ги уважава. Моята Агата е на 21 години, а по-малкият Мачек е на 19. Агата не работи в събота и неделя, а Мацек издържа матурата си тази пролет и засега не иска да учи в университет.
Децата все още живеят с мен и никога не фигурират в поканите за семейните партита на Марк. А тази година вече имахме една сватба, едно кръщене, а наскоро бъдещите ми свекърви отпразнуваха 40-годишнината от сватбата си… и също поканиха само мен и Марк (в този ред). А децата не бяха.
Почувствах се тъжна заради това… но Марек ми се изсмя.
Да ви кажа честно, боли ме… Не разбирам тази несправедливост. Всеки момент ще бъдем близко семейство, а те се държат така, сякаш Агата и Мачек не съществуват. Не би трябвало да е така.
Неотдавна не издържах и казах на годеника си, че ако иска да отиде при свекърва си, нека отиде сам… Предпочитам да си остана вкъщи, отколкото да ми светят очите, че си прекарвам добре, и наистина да се чувствам наранена.
Не очаквах обаче, че Марек ще реагира по този начин! И това е най-лошото във всичко това. Той каза, че сигурно съм полудяла, и ме разплака… Не се шегувам, щом дори бъдещият ми съпруг иска да остави децата ми, това явно не бива да се случва! Как може да се разреши това?
