“Семейството ми вече иска да ме закара до гроба. Те изобщо не гледат на това, че аз, макар и на 83 години, изобщо не отивам в гроба. Чувствам се здрав и имам още много години живот пред себе си. И все пак те сякаш си мислят, че ще бъде различно и че аз ще си отида, а те ще споделят моето наследство. О, да не би да сбъркат… Надяват ли се на голямо наследство от мен? Е, те ще го броят“.
Имам деца, имам внуци
Не крия факта, че съм доста заможен човек. Имам своите години, но в продължение на 40 години със съпруга ми спестявахме много, за да имаме за старини. Преди няколко години продадохме и стария си апартамент и не можехме да се оплачем от липса на финанси. Е, Тадеуш беше добър човек, но почина преди една година и аз останах сама. Искам да кажа, не точно сама. В края на краищата имам деца и внуци.
Но от друга страна, виждам какви са те. Когато не идват при мен, единственото, което правят, е да говорят за пари, пари и нарастващи нужди. Вярно е, че имам меко сърце и често им помагам, а в това все още нямаше нищо по-лошо. За съжаление те явно преувеличават. Оставам с впечатлението, че единственото, което има значение за тях, са моите пари.
Разчитат ли да получат наследство от мен? Е, те разчитат на
Вече няколко пъти преувеличаваха, като казваха, че ако ме няма, ще бъдат много богати. Чувствам се глупаво да го казвам, но те вече предварително са поискали подробности за това, което имам, и дори са споделили. Спомням си, че наскоро внучката ми дори каза, че ще продаде къщата ми и ще си купи най-новата кола с нейния дял. Е, те ще се изненадат, защото аз не отивам на оня свят. И нещо повече, решил съм да им дам строг урок за това, че се грижат само за моите притежания.
Младата ми съседка, студентка, често ми идва на гости, пазарува ми и ми говори. Тя наистина е момиче със златно сърце, така че именно на нея реших да завещая целия си апартамент и всичко, което имам. Семейството, ако толкова много се грижеше за имота ми, можеше да се държи по друг начин, можеше да постъпи по-добре.
