Когато навърших 12 години, баба ми беше освободена от затвора. Факт е, че тя е убила дядо ми. Той е пиел много и я е малтретирал. Една вечер баба ми не издържала и ударила дядо ми с нещо тежко. В съда тя не съжаляваше за това, напротив, беше щастлива, че се е отървала от такъв ужасен човек. Първото нещо, което баба ми направи, беше да ме отведе и да вземе всички документи за мен.
А след това изхвърли майка ми и съпруга ѝ от апартамента. Не изпитвах нищо към майка си. Но се привързах много към баба ми. Тя ме научи на всичко и много ме обичаше. Баба правеше всичко за мен. Благодарение на нея успях да завърша добре училище и да отида в университет, финансиран от държавата. А когато започнах да работя, давах цялата си заплата на баба ми.
Честно казано, в интернет се чувствах много по-спокойна, отколкото вкъщи. Майка ми имаше ново гадже, което нямаше намерение да отглежда „отроче“ като мен. Той го каза направо. Заради него майка ми ме предаде на интернет. Веднъж годишно тя ме взимаше за няколко седмици и после ме връщаше обратно. Но когато си бях вкъщи, този човек все ме удряше, можеше да ме пребие просто така. Майка ми мълчеше.
Когато навърших 12 години, баба ми излезе от затвора. Факт е, че тя сама е убила дядо ми. Той пиел много и я пребивал. Една вечер баба ми не издържала и ударила дядо ми с нещо тежко. В съда тя не изрази никакво разкаяние, напротив, беше щастлива, че се е отървала от такъв ужасен човек.
Първо, баба ми ме взе и ми даде всички документи. А след това изхвърли майка ми и съпруга ѝ от апартамента. Дори си спомням думите ѝ: „Излизай и не се връщай тук. Не забравяй, че нямам какво да губя“. Майка ми я послуша и веднага изчезна. Но на мен ми беше все едно. Не изпитвах нищо към майка си. Вместо това се привързах много към баба ми. Тя ме научи на всичко и много ме обичаше.
Баба правеше всичко за мен. Благодарение на нея успях да завърша добре училище и да отида в държавно финансиран университет. А когато започнах да работя, давах цялата си заплата на баба ми. Исках да не се нуждае от нищо, да я възнаградя по някакъв начин с благодарността си за всичко. Но после баба ми почина.
Беше много трудно. Преди да умре, тя ми завеща апартамента си. След погребението не излизах от къщи около месец. Опитах се да се примиря със случилото се. Но трябваше да продължа да живея в името на светлата й памет. И тогава изведнъж се появи майка ми. През годините, в които живеех с баба си, майка ми никога не ми се обади и не ме видя. Дори бях забравил как изглежда.
И тогава тя се появи, но без съпруга си. Очакваше се, че той я е напуснал. Майка ми поиска своя дял от апартамента, но аз бях възприела характера на баба ми и знаех как да се защитя. Просто изхвърлих майка си навън, без сянка на съжаление. Пожелах ѝ да си намери мъж, заради когото отново да остави детето си.
