“Свекърва ми е ужасна. Мислех, че ще ме подкрепя повече след раждането. Тя вече не работи, седи си вкъщи, лежи и мирише. Тя просто си гледа работата, а аз се трудя на подбив с малко дете. Не така съм си представяла майчинството. Съпругът ми работи постоянно и буквално всичко е на главата ми. Мама можеше поне да направи кюфтета и да ми ги донесе, по цял ден съм гладна!”
Свекърва ми не ми помага с бебето
Достатъчно ми е било от всичко това. Когато бях бременна, се надявах, че свекърва ми ще ми помага повече със сина ми. Самата тя заяви, че непременно ще ме облекчи, когато Мацек е на работа. Оказва се обаче, че всичко това е пълна глупост! Тази жена не си е мръднала и пръста от месец насам. Посетила е внука си веднъж, носила го е известно време на ръце, а после е решила, че трябва да отиде на козметик.
В края на краищата тя изобщо не работи, а си седи вкъщи, лежи и мирише. Не й се налага да се тревожи за нищо. Здравето ѝ е добро, трябва да се каже. Често се разхожда и дори се е записала на фитнес. Виждате, че тя просто не иска да помага на внучето си. Но в крайна сметка това е единственото бебе в семейството и тя самата е обещала да се включи в отглеждането му.
Не така си представях майчинството
Свекърва ми само ми се обажда и ми се кара. Критикува всичките ми решения, особено това, че не кърмя малкия. Не така съм си представяла майчинството. Синът ми постоянно плаче и трябва да го нося на ръце. Почти не спя и нямам време да се храня.
Изпаднала съм в отчаяние и имам чувството, че силите ми са на изчерпване. Мисля, че депресията ме е обхванала, а на хоризонта няма никой, който да ми помогне. Когато помолих свекърва ми поне да ми направи вечеря, тя каза, че няма време и че си измислям и трябва да се взема в ръце. Всичко това не е по силите ми.
Иска ми се да се откажа от всичко и да се изнеса.
Обичам сина си повече от живота, но знам, че не мога да продължавам така. Понякога ми се иска да се откажа от всичко и просто да се изнеса. Не знам кой ще се грижи за детето тогава. В края на краищата съпругът ми почти никога не е вкъщи.
Родителите ми също не искат да ми помагат, но никога не са заявявали, че ще го направят. Не съм разчитала на тях, за разлика от свекърва ми. Всичко това не е по силите ми! Какво мога да направя, за да се облекча по някакъв начин? Не мога да си позволя детегледачка.
