“Ако знаех в какво ще се забъркам, като се омъжа за Майкъл, никога не бих го направила. За съжаление, вече е твърде късно, а и не искам да се развеждам по различни причини. Ще призная обаче, че имам все по-малко сили и воля да се боря за тази връзка, а за всичко е виновна свекърва ми. Тази жена трябва да живее колкото се може по-далеч от нас, но това не е възможно поради здравословните ѝ проблеми“.
„Тя подчертава как ни е помогнала, като е платила половината от сватбата.“
Свекърва ми всеки ден подчертава как ни е помогнала, като е платила половината от сватбата. Въпросът обаче е – някой ли й е казал да го направи? Не си спомням двамата с Майкъл да сме споменавали нещо за това, че ни липсват пари за тържеството. Не сме милионери, но без да преувеличаваме, за трите години на годежа ни събрахме достатъчно. Именно майка му настояваше, че би искала да допринесе за сватбата ни, като твърдеше, че като майка на младоженеца се чувства длъжна да финансира част от нея.
Сега разбирам, че с тези думи тя е искала да подчертае колко прекрасен човек е, за разлика от моята майка, която едва може да си позволи храна и лекарства, камо ли да плати сватбата на дъщеря си. Приехме помощта на свекърва ми, искахме да я зарадваме, че може да участва в подготовката на сватбата и тържеството. Освен това по този начин спестихме повече за апартамента.
„Тук свършва добротата на Мария“.
Скоро обаче става ясно, че въпросът за помощ при организирането на сватбата не се изчерпва само с даряването на определена сума пари. Мария през цялото време настоявала да покани половината от семейството си, твърдейки, че така е правилно да се постъпи. Чувствахме се задължени; в края на краищата тя наистина ни беше дала значителна сума пари за това тържество. Така се оказа, че на сватбата ни ще присъстват… 200 души. Половината от които не познавахме, защото Майкъл за последен път беше виждал тези лели преди 20 години.
След сватбата купихме апартамент и се преместихме доста бързо. Много спестявания и отново помощта на свекърва ми се оказаха ключът към бързото завършване на ремонта. За съжаление тук добротата на Мария свършва. Тя не само ни контролира, като следи всяка наша стъпка, но и ни изнудва. Щом някой от нас не може да отиде с нея на лекар или да пазарува, тя заплашва, че ще си вземе обратно парите, които ни е дала за сватбата и ремонта. Смята, че трябва да върнем същите за такава помощ от нейна страна.
В края на краищата ние ѝ помагаме, доколкото можем. Не е като да сме грабнали парите и да сме се откъснали от свекърва ми. Не можем обаче да бъдем на всяка нейна крачка. Бих й дала парите, само ако имахме тази сума в сметката си. Нямаме, така че как можем да върнем нещо? Не мога да издържам повече да обслужвам свекърва си. Чувствах се благодарна, но сега съм толкова разстроена от ситуацията. Има ли изобщо добро решение тук? Мисля, че за съжаление не.
