“От години не поддържам връзка с брат си. Това не се е случило по някаква причина. Филип знаеше как да манипулира родителите ни – когато те не се съгласяваха с нещо, той изпадаше в ярост, крещеше и предизвикваше скандал! Кулминацията обаче настъпи, след като баща ни почина. Какво е направил, не ми е ясно и до днес. А сега, сякаш нищо не се е случило, получих от него покана за сватба. Ако отида, ще се почувствам като лицемер. Как да откажа учтиво?”
Родителите ми предпочитат брат ми
Родителите ми още от детството ми предпочитаха брат ми, който беше с пет години по-малък. Трудно ми е да кажа защо беше така, но моят скъп малък брат умееше да манипулира хората и да ги омагьосва от ранна възраст.
Не получавах нищо безплатно – всичко трябваше да си извоювам сама. Влязох в редовна форма на обучение в университета, а след занятията все още работех, за да се издържам. Никога не съм искала пари от родителите си, защото това беше въпрос на чест за мен.
А малкият ми брат беше точно обратното. Той не се притесняваше да опъва на родителите си пари и за ненужни разходи. Филип е гаджета, затова обичаше да има маркови якета или дрехи, но също и луксозна кола! Всичките му капризи бяха плащани от родителите ни, защото в крайна сметка „Филипек има нужда“.
Филип не успява да постъпи в редовна форма на обучение в университета и родителите му, без да им мигне окото, се съгласяват да платят за задочното му обучение! На всичкото отгоре той все измислял някакви свои болни бизнеси, само че нямал пари за нищо, така че родителите му без колебание теглели заеми за бизнеса му! Той никога не им помогна да ги върнат! Когато поредният му бизнес се провалил и голямата му кариера отново се провалила, родителите му просто свили рамене колко жесток е този свят.
Опитах се да изтъкна на родителите си, че се отнасят към него твърде нежно, но това не помогна! Филип знаеше как да манипулира родителите ни – когато не се съгласяваха с нещо, той се ядосваше, крещеше и започваше кавга! Можеше да хвърля чинии или чаши, ако родителите му откажеха нещо! Затова, в името на спокойствието, те се съгласяваха с всичките му искания. Нещо повече, не виждали нищо нередно в това поведение!
Апогеят настъпил, след като баща му починал.
Габаритът се промени, след като баща ни почина. Майка ми и аз организирахме и финансирахме погребението, брат ми не допринесе с нищо, но това беше нищо.
Тялото на баща ни още не беше изстинало и брат ми веднага поиска да се раздели имуществото! Майка ни все още живееше в малката ни семейна къща, така че не можех да си представя как бихме могли да я изселим. По-малкият ми брат обаче беше непреклонен – той веднага поиска наследството на баща си. Филип не искаше да прави никакви компромиси!
Консултирахме се с адвокат и за съжаление той нямаше добри новини – малкият ми брат имаше право да претендира за наследството. Така че нямаше изход – обявихме къщата за продан и получихме за нея някакви кучешки пари. Майка ми се премести в малко легло, защото нямаше достатъчно за нищо друго, след като продаде къщата и изплати наследството. Бедната ми майка беше изтръгната от къщата, в която живееше с баща ми и, с която беше изживяла най-красивите моменти от живота си. Брат ми обаче не виждаше нищо лошо в това.
Спрях да контактувам с брат си
В крайна сметка не можах да го издържа! Казах на малкия си брат какво мисля за него! Казах му, че е безсърдечен, безчувствен и няма никаква съпричастност! Брат ми много се разстрои и обърна котка наопаки, че цялото нещастие, което му се случва, е заради мен! Твърдеше, че това е така, защото не го харесвам и че му желая лошото!
На всичкото отгоре имаше наглостта да каже, че аз съм тази, която настройва родителите ни срещу него! Не можех да повярвам как може да лъже така! Това, че съм отворил очите на родителите ни, не означава, че съм му пожелал нещо лошо! Как само имаше смелостта да говори за факти, които бяха неудобни за него! Разделихме се в голям спор и оттогава спрях да контактувам с него. Тази ситуация продължи 3 години.
Изведнъж брат ми, сякаш никога нищо не се е случвало, ме покани на сватбата си и на тържеството! Аз дори не познавам жената, която ще стане негова съпруга. Получих поканата по пощата, но малкият ми брат все пак имаше наглостта да ми изпрати текстово съобщение, в което ме молеше бързо да потвърдя присъствието си. Не мога да повярвам, че след толкова време той все още има наглостта да ме кани на сватбата си. Ако отида, ще се почувствам като лицемер. Как да откажа учтиво?
