„Отдавна не бяхме пътували сами със съпругата ми. Всъщност от медения месец насам. Тогава на бял свят се появиха Марисия и Михалина, така че нямаше много време дори да мислим за някакви сутрини, пътувания. Напоследък обаче забелязвам, че Октавия става все по-уморена, все по-рядко излиза от къщи (без да броим излизането с дъщерите ни на разходка, на детската площадка и на лекар). Реших да променя това и да направя такава „почти изненада“ за Октавия. Резервирах билети до Мадрид, прегърнах хотела и планирах какво да посетим.“
„Наистина не попитах свекърва си дали ще седне с децата“.
След като вече бях закопчала всичко, всичко беше платено и резервирано, едва тогава ми хрумна, че наистина не бях попитала първо свекърва си дали ще седи с децата ни през тези пет дни или дори по-малко, тъй като връщането е на петата сутрин, така че щяхме да вземем момичетата от Хана веднага.
Все пак си мислех, че със сигурност ще се съгласи, а до заминаването й има още няколко седмици, така че тя има достатъчно време да организира други дейности, за да може да се грижи за внучките си. Свекърва ми е добра баба, Марисия всяка вечер пита кога ще дойде баба Ханя, дали ще донесе бисквити със себе си и така нататък. Затова знаех, че за момичетата няма да има никакъв стрес, освен това са на повече от три години. Най-важното за тях е, че са заедно, двете – такава близнашка връзка.
Обадих се на свекърва ми, за да ѝ се похваля с изненадата, която бях подготвила за Октавия, и отначало тя се зарадва на идеята. По-късно се притесняваше единствено как момичетата ще поемат полета. Когато казах на Хана, че съм планирала пътуването само за мен и Октавия и че смятам, че тя ще се погрижи за момичетата, настъпи мълчание.
„Трябваше да й платим предварително“.
След това добави, че е трябвало първо да договоря такива неща с нея и че й е писнало тя да е на всяка наша крачка. Тя заяви, че аз също имам майка и нека тя да допринесе в крайна сметка, а не момичетата да имат само една баба на практика в продължение на 3 години. Тя каза и нещо, което никога не бих очаквала в живота си
Тя призна, че последния път, когато оставихме момичетата при нея за през нощта (пребоядисвахме хола, така че не беше някаква наша прищявка), те счупиха радиото, което тя трябваше сама да купи обратно. Не знам как тригодишни деца могат да счупят радио, но дори и да са го направили, със сигурност не са го направили нарочно. Напомни ни също, че понякога им купува дрехи, готви им обяди, пече им торти и изобщо изведнъж изброи целия списък, подчертавайки колко много харчи за внуците си.
Накрая реши, че ако искаме да оставим Михалина и Марисия при нея, трябва да ѝ платим предварително за храната и дори да хвърлим нещо за грижите, и подчерта, че това е последният път, когато се съгласява да гледа децата по този начин, без да ги е попитала предварително. Много неприятен разговор, от който научих как свекървата се възползва и все още губи финансово, защото ще сготви повече бульон или ще седне със собствените си внучета веднъж на няколко дни. Какво по-хубаво нещо може да направи тя?
Ще й платя, не съм простак, имам си чест и гордост, но ще кажа на Октавия за този разговор и няма да говоря с Ханка, когато се върне от почивка.
Освен това, моля те, признай си, това нормално поведение ли е? Мисля, че дори да не публикувате това писмо, поне в редакцията ще признаете, че аз съм прав.
