Все още не мога да се успокоя. Преди седмица се наложи да изхвърля сина си от апартамента. Всъщност не съжалявам за постъпката си. Той сам го поиска. Заедно със съпругата си. Прибрах се от работа и открих неканени гости. Винаги се радвах, когато синът ми ме посещаваше.
Но преди шест месеца се случи нещо, което със сигурност не очаквах. Прибрах се от работа и видях сина си. Те седяха на масата заедно с Ола (това е снаха ми). Тя режеше колбаси за сандвичи, а синът ми четеше вестник на масата. Той ме видя и започна да се усмихва:
– Здравей, мамо! Решихме да те посетим – каза синът.
Това е чудесно! Щастлива съм, когато ме посещават. Не разбрах веднага, че Ксавие е натрапчив, защото искаше да се премести в моя апартамент. Реших да се съглася. В края на краищата аз съм майка!
Оказа се, че те са били изгонени от апартамента с мотива, че не си плащат наема. Е, това можеше да се очаква. Отдавна им бях казала: ако не можете да си позволите такъв апартамент, наемете нещо по-евтино. Но не, те искат да живеят в центъра, така че апартаментът да има добър ремонт
– Защо не ми казахте, че ще дойдете? – Започнах да се чудя.
– Мамо, няма да останем дълго. Вече си търся квартира, ще се изнесем след седмица – обеща синът ѝ.
Няма страшно, една седмица ще мине бързо, не е година. Съгласих се. В края на краищата аз съм майка, трябва да помагам на сина си. Ако тогава знаех колко много ще съжалявам за това решение
…. Снаха ми беше много по-зле, отколкото си мислех. Не съм очаквала такава наглост от нея.
Седмицата мина много бързо. Въпреки това нито Ксавие, нито Ола не отиваха никъде. Ситуацията започна да се променя из основи. Младото семейство се чувстваше като у дома си. Бързо разбрах, че синът ми е престанал да си търси квартира под наем. Добре, затворих си очите за това. Едно нещо започна неприятно да ме изненадва – поведението на снаха ми.
Ола не искаше да помага в къщата. След като живееш безплатно, поне помагай в домакинската работа, например да приготвяш обяд или вечеря, да почистваш апартамента. Поне почиствайте след себе си! Мисля, че искам твърде много.
Ола не работи. Когато Ксавие не е вкъщи, тя не знае какво да прави със себе си. Първо отива при приятелката си, а после седи и гледа телевизия. Това отношение ужасно ме дразни.
Минава един месец, после още един… Един път казах на Ола, че може да си потърси работа. Щеше да има повече пари и нямаше да й е скучно. Като чу това, тя веднага се ядоса и каза, че те знаят по-добре как да живеят!
Излиза, че тя ги подкрепя, защото не им се налага да плащат комунални услуги и наем, за храна – те просто се наслаждават на живота! Какво трябва да направя аз? Дори не мога да кажа нищо, защото веднага избухва спор.
Дойде момент, в който осъзнах, че ми е писнало! Стигнах дотам, че напълно забравих как да се наслаждавам на живота. Прибирах се от работа и знаех, че ще вечерям и ще се отпусна. С появата на младото семейство всичко се промени.Преди седмица лежах и разбрах, че не мога да заспя по никакъв начин.
В съседната стая телевизорът беше включен на висок глас и синът ми и снаха ми гледаха някакво предаване и се смееха. Те се забавляват по този начин, а аз трябва да ставам за работа сутринта.
Не ми се искаше да мълча. Отидох при тях и казах:
– Колко време още ще продължи това?
Ксавие и Ола ме погледнаха изненадано.
– Докога ще се държиш така? Никой ли не се е замислил за това, че трябва да се наспя? – Реших да им го обясня.
Тогава Ола започна да говори:
– Мария, моля те, не започвай скандал! Ще приключим с гледането на програмата и ще изключим телевизора.
Синът ми също реши да се включи в разговора:
– Мамо, не преувеличавай! Защо започваш да се караш?
Тогава аз избухнах. Започнах да им крещя да изключат телевизора незабавно. Вероятно всичко щеше да приключи дотук, ако снаха ми не беше започнала да върти очи. Събирайте си нещата и се махайте!
– Слушам те: събери си нещата, имаш време до утре! – Казах им.
Когато се обърнах да отида в стаята си, чух как снаха ми започна да се кикоти. Беше достатъчно нахално, че да реша да не чакам до утре. Намерих 3 торби и започнах да опаковам в тях нещата на сина ми и съпругата му.
Те се опитаха да ме спрат, но не успяха. Казах им, че ако не се изнесат, веднага ще се обадя в полицията. Опаковах вещите им и ги изхвърлих през вратата. Ксавие и Ола се опитаха да кажат нещо, да се извинят, но беше твърде късно.
Нямаше да им позволя да се отнасят така с мен.
Същата вечер изхвърлих сина си и снаха си от апартамента и взех ключовете за собствения си апартамент. Нямам представа къде отидоха, но мисля, че лесно намериха място, където да пренощуват. Имат много приятели, а освен това Ола има родители, които може би ще им позволят да се преместят при тях.
Не съжалявам за решението, което взех, и мисля, че постъпих правилно.
