С Михал сме женени от почти седем години. Запознахме се в университета и живеехме в едно и също общежитие на съседен етаж. Михал винаги носеше много кутии и буркани с храна от вкъщи. Майка му готвеше много вкусно и винаги се грижеше да не му липсва храна.
Така че, когато Михал искаше да се ожени за мен, той ме заведе да се запозная с майка му, г-жа Беата. Веднага се харесахме един друг. Тя беше практична, интелигентна и дружелюбна жена. Тя роди Михал на 18-годишна възраст и когато детето беше на шест месеца, съпругът ѝ почина.
Въпреки това г-жа Беата намерила сили да отгледа Михал като истински мъж.Трябвало е да работи усилено, за да издържа себе си и сина си, така че не е имала време да се среща с други мъже. Когато се срещнахме за първи път, тя беше на 41 години, но не изглеждаше на своята възраст, а много по-млада.
– Е, предавам Михал в ръцете ти – усмихна ми се, когато разбра, че ще се оженим.
И така, с Михал най-накрая получихме дипломите си и се оженихме. Решихме да живеем в родния му град – Михал си намери добра работа там. Госпожа Беата веднага ни каза да не се притесняваме за това и че няма нужда да се местим при нея, тя била много заета жена и свикнала да живее сама. Съгласихме се с нея и наехме апартамент на няколко автобусни спирки от нея.
Майката на Михал понякога ни посещаваше. Винаги добре поддържана, красиво облечена, с чанта на рамо. Никога не ми проповядваше, хвалеше всичко, което приготвях, дори ми помагаше вкъщи – свекърва като мечта.Често ни канеше на торта и винаги ни беше приятно да ходим при нея. Майката на Майкъл имаше много приятели и колеги, с които ходеше на театър, кино, на кафе и празнуваше рождени дни. Тя можеше да бъде много заета.
Когато се роди нашият Патрик, Беата ни помагаше, доколкото можеше: научи ни как да къпем малкия, показа ми как да храня бебето, ходеше на разходки с него в количката, за да мога да подремна един ден. След това Патрик често ходеше при баба си, тя го вземаше от детската градина, ако се налагаше.
Тогава свекърва ми започна да ни избягва. Тя не идваше да ни види или да ни покани да ѝ гостуваме. Попитах съпруга си дали е обидена. Не – отвърна той, – тя се обади днес и каза, че отива на гости на приятелка в съседния град за три месеца.
Повдигнахме рамене, като си помислихме, че това много прилича на майката на Майкъл – просто да отиде на почивка. Само че защо толкова дълго? Тя ни се обади няколко пъти по Skype. Помоли да включим видеото, за да погледне Патрик, но тя не се появяваше. Нищо не разбрах, а когато я попитах директно, тя се пошегува.
Един ден се обадих на Беата и тя каза, че е в местната ни болница, „със сърдечен проблем“. Казах, че ще дойдем да я проверим, но тя отказа. „Ще ви се обадя, когато ме изпишат, тогава ще се видим вкъщи“. – реши тя.
И наистина, няколко дни по-късно тя ни покани в дома си, като ни предупреди, че иска да ни каже нещо. Вратата беше отворена от непознат човек, а зад него стоеше лъчезарна Беатаһттр://…. държаща бебе в ръцете си!
– Арек и аз се оженихме. И се роди Аня. Не ви казах, за да не ви смущавам, а и се страхувах да не ме осъдите, все пак съм на 47 години.
А аз бях толкова щастлива за нейното щастие! Вярвам, че всеки, заслужава да бъде щастлив, независимо от възрастта си! Сега й помагам с Ани, както тя помагаше на мен. Всички се разбираме чудесно и сме едно голямо семейство.
