Неотдавна внезапно осъзнах, че е по-добре да стоя колкото се може по-далеч от някои роднини. Разбрах това на тридесетгодишна възраст.
Струва ми се, че брат ми е избрал грешната жена за своя съпруга. За съжаление, това просто се случва. В края на краищата аз самият не бих могъл да му избера съпруга. Затова се опитах да приема избора му и се опитах да поддържам нормални отношения с жена му. Не се виждахме много често с нея, така че всичко щеше да се получи, ако не беше майка ѝ, госпожа Алисия.
Свекървата на брат ми не хареса факта, че родителите ми ми купиха апартамент, и каза на брат ми сам да си изкара апартамента. Те му дадоха само малка сума за собствен принос, за да може да вземе ипотечен кредит.
Струва ми се, че родителите ни не са имали нищо лошо предвид. Наистина смятаха, че Андрю може да се справи с всякакви трудности, смятаха го за истински мъж. Ето защо съжалявах, че такъв добър човек като брат ми Андрю се озова при неинтелигентната Джулия и нейната мърмореща майка.
Преди няколко месеца разбрах, че съпругата на брат ми очаква дете. Веднага започнах да спестявам пари за добър подарък за бебето. Не разполагам с много голяма заплата, но исках да направя приличен подарък. Обичам децата, затова работя в детска градина.
Не ме поканиха в родилния дом. Нямах проблем с това, защото бебето току-що се беше родило, вирусите са навсякъде, няма смисъл да ходя чак до болницата. Майка ми отиде и по-късно ми каза, че се е родило момче – дадоха му името Николас. Попитах майка ми какво няма бебето, какво може да се купи като подарък. Не исках да купувам ненужни неща. Мама не можа да отговори, затова ми предложи да попитам брат ми или да се обадя на Джулия.
Обадих се на Джулия. Помислих си, че съм се обадила в неподходящ момент, но всичко се промени, когато започнахме да говорим за избора на подарък. Тя веднага започна да говори за бебешки люлки, постелки и други неща. Каза, че ще помисли и ще се обади малко по-късно.
Тя се обади и каза, че ще ми дойде на гости следващия уикенд. Живееше близо до нас, така че можеше да остави бебето при брат ми за известно време. След това се обади отново и каза, че ще се срещнем в салона за красота. По принцип не разполагам с пари за салон за красота, но реших да вложа малко пари в него.
Бях много изненадан, че Джулия дойде в салона за красота с майка си, госпожа Алисия. Този салон се оказа твърде скъп за мен. Затова реших да изчакам Джулия, докато фризьорката прави стайлинга, а аз пих кафе. Трябваше да седна до г-жа Алисия, която започна да говори нещо странно:
– Кася, взела си добро решение. Джулия ми каза, че ще направиш подарък на бебето. Чудесно е, че мислиш за племенника си. Най-добре би било да препишеш апартамента на мен, а не на Дядо Коледа. Когато той порасне, ще се разберем и ще се оправим.
Бях не толкова изненадан, колкото си помислих, че ми правят шега. Особено когато Джулия, която седеше близо до нас, внезапно прекъсна майка си:
– Защо на вас? Кася се обади на мен, а не на теб. Тя е решила да направи подарък на сина ми.
За миг те се разкрещяха една на друга, после реших да се включа в разговора. Не знаех защо си помислиха, че ще им подаря апартамента си. Общо взето, не исках да мисля за това.
– Хулио, избрах хубав разтегателен фотьойл за Дядо Коледа. Той ще го хареса, както и ти.
– Кася, какво общо има един шезлонг с това – прекъсна ме Хулия. – В края на краищата ти подаряваш един апартамент. Дядо Коледа ще ти бъде много благодарен, когато порасне.
– За какъв апартамент говориш? – попитах аз и започнах да съжалявам, че се обадих на Юлия и се съгласих да се срещна с нея.
– Какво имаш предвид – каза госпожа Алисия. – В края на краищата ти се обади на Джулия и каза, че искаш да направиш подарък за Дядо Коледа. Съгласихте се, че Джулия ще може да избере. Така че избрахме – твоя апартамент. Ти ще ни го предадеш.
Госпожа Алисия се усмихна лъчезарно, почти искрено. Погледнах към Джулия. На нейното лице също имаше прекрасна усмивка. Искаше ми се да се срина в земята или просто да избягам. Не можех повече да бъда около тези хора. Това беше преувеличение. Бяха се споразумели за всичко без мое знание.
Тихо станах и си тръгнах. Дори не казах „довиждане“. Какви хора! Брат ми много се е променил. Работи усилено през цялото време, за да може жена му да ходи на тези скъпи салони за красота. Те все още искат да се възползват от мен.
Разбира се, както се очакваше, Джулия и майка ѝ обърнаха всичко в своя полза. Те разказаха на всички, че отначало съм искал да им подаря апартамент, а после изведнъж съм се отказал от идеята. След това забраниха и на мен, и на родителите ми да се виждаме с Дядо Коледа.
Майка ми се обади разплакана и ме помоли да им подаря апартамента. В края на краищата едно внуче е много по-важно от какъвто и да е апартамент.
Единствено баща ми реши да ме подкрепи. Брат ми не реагира по никакъв начин, тъй като никога не си е вкъщи, постоянно работи. Татко каза, че няма да дава повече пари на семейството на сина си. Беше много тъжен, защото си мислеше, че синът му е израснал като истински мъж, а всъщност не е така.
