Независимо от това какво чувствам към съпруга си, няма да рискувам, особено във финансово отношение. Това е тяхното семейство, което винаги заговорничи, планира и други подобни. Нищо чудно, че зет ми, братът на Марк, е в затвора. От това, което разбирам, той винаги е бил такъв човек. Авантюрист и мечтател. Нещо повече, убеждавал е други хора да участват в различни начинания и е плащал скъпо за това.
След като се оженихме, с Марк се преместихме при него. Просто нямаше друг вариант. По онова време обаче изобщо не ми пукаше: апартаментът ми беше чист и светъл. Въпреки че имахме само една стая, и двамата разполагахме с достатъчно пространство.
Високите тавани правеха апартамента да изглежда по-голям. Разбира се, в началото ми беше трудно да допусна друг мъж в живота си. Но съпругът ми винаги е държал на реда, така че мокрият под в банята беше също толкова неприемлив за него, колкото и за мен.
Но минаха три години и сега ни се роди дъщеря. Много мило и спокойно дете. Мислех си, че ме очакват безсънни нощи, постоянни бебешки писъци и други прелести на майчинството. Но не. За мой късмет.
Марийка се оказа спокойно бебе и не беше капризна. Съпругът ми се справя добре като глава на семейството. Бих искала той да печели повече. Но кой не би искал това? От друга страна, свекърва ми, откакто стана баба, е преизпълнена с радост.
Тя често ни посещава, обажда ни се. Опитва се да ни накара да се чувстваме комфортно. Преди всичко това се отнася за мен. Знаете ли защо? Защото тази жена, струва ми се, има план от дълго време. Много интересна идея. Да помогне на съпруга ми и на мен да живеем още по-щастливо. Представяте ли си каква страхотна свекърва имам?
Така че планът ѝ е прост: да предаде апартамента си с две спални на мен и Марк. За да можем да живеем в по-добри условия, всички заедно. В края на краищата детето расте и рано или късно ще има нужда от собствена стая.
Заплатата на сина ѝ все още не ни позволява да си купим по-голям апартамент. Или ще бъдем принудени да вземем ипотечен кредит. Защо да го правим, след като свекърва ми е толкова прекрасна жена и е готова да ни помогне. Не е ли това изкушаващо?
Всъщност, не. Как мислите, къде възнамерява да живее, след като ни върне апартамента? Точно така, тя иска да живее в моето легло. Но при едно условие: трябва да мога да препиша апартамента на майката на съпруга ми.
На свой ред ние, или по-скоро аз, няма да имаме никакви права върху този двустаен апартамент. Само съпругът ми и това е всичко. Сега разбирате ли цялата ситуация? Отначало дори не се замислих за това. Искам да кажа, мислех, че всичко е наред. Оказа се обаче, че юридически, в случай на развод, аз просто ще остана бездомна.
Съпругът ми ще остане в апартамента на майка си, а свекърва ми – в моето легло. В края на краищата всичко ще бъде законно, аз самата щях да й дам собственото си жилище. Така че, ако се съглася с нейните условия, няма да мога да се разведа със съпруга си. И да си кажа направо, това ще бъде много опасно.
Но свекърва ми сякаш не ме чува. От дълго време тя непрекъснато се опитва да ме убеди да приема предложението ѝ. Тя дори казва на съпруга ми, че ако сега мисля за развод, какво ще стане след това?
Съпругът ми започна да се чуди за това, което тя му казва. В края на краищата тя е майка. Вече проведохме сериозен разговор с него. Той е мой съпруг, на всичкото отгоре и баща на дъщеря ни, нима не му се доверявам? Имам му доверие, нямам проблем с това. Само че не мога да се доверя на майка му.
Ако тя толкова много го иска, нека просто си разменим апартаментите, без всички формалности – и готово, ще живеем, както тя предлага. Само че в този момент свекърва ми е непреклонна. Работата е там, че тя не му вярва. Казва, че нейният апартамент трябва да се освежи.
Затова ще похарча определена сума от собствения си джоб. Само че след известно време може да се разделя със сина ѝ.
Според статистиката жените са тези, които най-често подават молби за развод. Тогава половината от нейния апартамент ще принадлежи на мен. Тя не иска това.
Изводът е, че аз трябва да съм този, който се страхува от развода със сина си, а не тя. Свекърва ми смята, че е глупаво да оставя всичко както е сега. Детето расте, всички живеем в една и съща стая.
След време ще има спорове между нас. Имаме ли нужда от това? „В края на краищата вие сте чудесно семейство, така че ще бъде жалко, ако рутината разруши всичко“. Сега имам още един проблем. Съпругът ми продължава да повтаря, че майка му е права и аз просто трябва да се отпусна малко. Всичко ще бъде наред и няма да има развод в семейството ни.
Аз не съм съгласна с всичко това, защото този ергенски дом принадлежи на мен. Няма да променям нищо в живота си. Но ситуацията все още е напрегната. Моля, посъветвайте ме как бихте се държали на мое място?
