Преди няколко седмици, на около двадесет и две години, синът ми ми се обади. Каза, че Каролина, снаха ми, е била откарана с линейка в болница и нямало на кого да остави бебето. По пътя към болницата синът закара седеммесечното бебе при мен и каза: „Моля ви да ни помогнете, няма с кого да оставим бебето“. Разбира се, че се съгласих, въпреки че със снахата не сме в много добри отношения.
Още от самото начало, когато се роди внучето, бях изолирана от него.
Многократно предлагах помощта си на младите родители – дори предложих да приготвям храна. Те не искаха да приемат помощта ми, затова спрях да се налагам. За последен път видях внука си Гжешек в началото на пролетта. Каролина има труден характер.Особено когато на всички е казано да си останат вкъщи, тя изпада в паника и започва да почиства всичко с препарати на хлорна основа. Не дойдох да ги видя. Няколко пъти ги каних в дома си, но те не искаха да дойдат.
Донесоха ми внука ми с всичките му вещи: дрехи, буркани и играчки. Конрад каза: „Мога да надуя една топка за упражнения, преди да си тръгна. Каролина използва топката, за да приспива Гржешек, тъй като малкият не заспива по друг начин“.
Казах, че няма време за такива глупости, нека отиде при жена си, ние ще се справим. На сутринта се обадих на работа и си взех няколко дни неплатен отпуск. Обясних всичко, така че нямаше никакъв проблем“.
„Снаха ми се обади пет дни по-късно, за да провери как е бебето: „Спя ли добре? С какво го храниш?“ – И още дузина въпроси от страна на разтревожената майка. Успокоих я, като казах, че всичко е наред.Първата нощ беше меко казано трудна, но се справихме. Внукът крещеше толкова силно, че съседите дойдоха, но после разбраха, че е малко дете, и нямаха нищо против. На третата нощ бебето започна да заспива бързо. Погалих го по гърба и така то заспа.
Снаха ми не можеше да повярва, че съм успяла да накарам бебето да заспи без никакви топки за упражнения. Не съм купувала бебешки бурканчета от магазина, тъй като всичко приготвях сама. Зеленчуковите и плодовите пюрета са много по-здравословни, когато са току-що направени.
В резултат на това се грижих за внука си две седмици, но снаха ми не само не ми благодари, ами ми направи скандал. Каза, че имам грешен подход към отглеждането на дете.
Обвини ме, че детето е стресирано от самото начало, а междувременно аз съм приложила методите си в неподходящ момент. Сега не ме допуска до внучето ми. Но аз съм сигурна, че съм постъпила правилно. Не можеш да угаждаш на капризите на едно дете от ранна възраст. Щеше да е по-добре, ако ме бяха послушали.
PS. Трудно е да се каже кой е прав или крив в тази ситуация. Грешно ли е, че бабата се е съгласила да остане с внука си? Кой е виновен, че не е подходил към възпитанието на детето така, както са го направили родителите?
