По това време чистех къщата: тя вече беше изметена, така че започнах да мия пода. И свекърва ми нарочно разсипа трохи върху току-що измития под. Погледнах я изненадано. Видях, че го е направила нарочно.
– Мамо, какво правиш? Видях, че си го направила нарочно!
Свекърва ми ме погледна с презрение и каза:
– Тогава ще почистиш отново! Нищо няма да ти се случи!
После, доволна от шегата си, се върна в леглото. Отидох в другата стая, взех метла и прахосмукачка и започнах да мете пода. Свекърва ми започна да чете вестника, който беше чела много пъти преди това.
– Защо ме мразиш толкова много? С какво съм заслужил да се отнасяш с мен като с боклук! Готвя ти, пера те, къпя те и те обличам. А дъщеря ми винаги ти помага! Защо ме мразиш толкова много? – попитах свекърва си.
Тя дори не се обърна към мен и не отговори нищо. Не чаках нейното извинение или обяснение. Избухнах в сълзи. Свърших с миенето на подовете и си тръгнах. Отидох да изпера и след това отидох в градината. Вкъщи винаги имах пълни ръце.
Съпругът ми почина преди много години. Дъщеря ни Виктория тогава беше само на осем години. Веднага след погребението свекърва ми ми каза:
– Ти ще останеш при мен! Чукни се, че ще се изнесеш. Не искам из селото да се разнесе слух, че съм те изхвърлила.И аз, разбира се, се съгласих. В края на краищата нямаше къде другаде да отида. Сестра ми и двете ѝ деца бяха на гости на родителите ми. Там просто нямаше място за мен и дъщеря ми. Имах големи надежди, че въпреки лошия нрав на свекърва ми, в крайна сметка ще намерим общ език с нея.
Но за съжаление, чудото не се случи. На обществени места свекърва ми се държеше нормално с мен, но когато бяхме само двете вкъщи, тя винаги ми се подиграваше. Казваше ми, че трябва да я слушам.
– Колко си глупава! Има ли изобщо някой нужда от теб! Никой мъж няма дори да те погледне! И на всичкото отгоре имаш дете! Ще живееш с Викусия при мен! А когато умра, ще получиш къщата ми! И ако не направиш всичко, което искам от теб, ще оставя къщата на племенниците ми! И ти ще останеш без нищо!
Много се страхувах от това, затова се съгласих и се примирих с всичко. Направих всичко възможно, за да оздравее дъщеря ми. А свекърва ми живееше най-добрия си живот. Вече над деветдесет години. Тя не се оплаква от здравето си. Харчи цялата си пенсия за себе си.
Изисква да ѝ купувам добра, скъпа и вкусна храна. Отдавна осъзнах, че преди много години съм направил голяма грешка. Не трябваше да се съгласявам да живея със свекърва си.
И освен това търпях такова унижение толкова много години. Моята Виктория сега завършва университет. Тя си има приятел, за когото ще се омъжи. Той е много приятен човек. След сватбата те ще живеят при него. Наистина се надявам всичко да се получи в живота на Виктория.
Толкова съжалявам за себе си и за пропиления си живо
