Със съпруга ми живеем в столицата. Дойдох във Варшава преди 15 години, за да уча. След като завърших тук, си намерих добре платена работа, където срещнах съпруга си, затова останах в града.
След като се познавахме от една година, със съпруга ми се оженихме и трябва да призная, че не ни беше лесно веднага – отначало трябваше да живеем при родителите на съпруга ми. За щастие това ни позволи да отделим известно време за вноска, така че изтеглихме кредит за апартамента.
Сега разполагаме с красив тристаен апартамент, който е изцяло наш. Разбира се, той няма да бъде изцяло наш преди шест години, когато изплатим заема, но аз все още се радвам на апартамента изключително много!
Разбира се, както обикновено се случва, щом имаш собствен апартамент и то в столицата, изведнъж всичките ти роднини искат да те посетят. Всички искаха да се разходят из Варшава, но никой не искаше да харчи пари за хотел, така че идването при нас им се стори най-добрият вариант.
Тази година със съпруга ми успяхме да си вземем отпуск по едно и също време, затова решихме да отидем на море. Бяхме купили билетите още в средата на лятото, така че сега ни оставаше само да опаковаме багажа.
В деня преди заминаването ми се обади братовчедка ми и ми съобщи, че е купила билети за влака и ще бъде със семейството си след три дни. Тогава й обясних, че това не е възможно, тъй като утре отиваме на море и ще бъдем извън града за две седмици.
Братовчедка ми започна да се оплаква и да казва, че не сме се виждали цяла година и че аз просто искам да замина и да пропусна възможността да прекарам известно време с нея! Тя дори поиска от мен и съпруга ми да си върнем билетите и да не летим никъде.
След това ѝ казах, че няма да променим плановете си, защото тя го иска, така че ядосаната братовчедка просто сложи слушалката.
Отидохме на плаж и три дни по-късно същата братовчедка ми се обади, а гласът ѝ беше изпълнен с гняв и възмущение.
– Къде си? Вече сме във Варшава, звъним на вратата ти, но никой не отваря.
– Никой няма да отговори, защото не сме тук – казах ти, че летим на почивка.
– Помислих си, че може би сте ни излъгали, за да ви дам шанс.
– Не съм ви излъгал, наистина сме на почивка.
– Какво трябва да правим сега?
– Намери си място в хотел или хостел, сигурна съм, че ще намериш нещо за тези няколко дни.
– Нямаме пари за хотел.
– Тогава не знам как да ви помогна, така че може би можете да се приберете у дома. Вие не сте деца, така че трябва сами да решавате проблемите си.
Братовчедка ми отново прекъсна разговора, без да се сбогува с мен, а след това не ми се обади повече.
След като се върна у дома, братовчедка ми разказа на всичките си роднини за моята наглост. Оказа се, че е трябвало да променя плановете си заради нея, че съм бил егоист, че съм отишъл на почивка.
По-интересното е, че много от роднините застанаха на нейна страна и осъдиха решението ми, а аз съм напълно смутен от това, което си помислиха.
Какво лошо има в това, че аз и съпругът ми решихме най-накрая да отидем на почивка?
