На 59-годишна възраст срещнах мъж, който скоро ми предложи да живее с мен. Бях разведена от около 15 години и вече нямах сериозни връзки, затова прецених плюсовете и минусите и реших да опитам.
На пръв поглед мъжът беше много порядъчен и чист. Поговорихме и стигнахме до заключението, че е най-добре да живее в моя район. Така започнахме съвместния си живот. Отначало всичко беше като в приказка, а после започна ужасът.
Тъй като работех във фабрика, имах доста натоварен график. Моят „любовник“ си беше сам на себе си шеф, събуждаше се, когато си поиска, излизаше от къщи и се връщаше, когато му е удобно. През уикендите винаги аз бях тази, която готвеше и чистеше.
В неделя готвех за седмицата, прибирах се изтощена от работа и в мивката имаше много мръсни прибори и чинии. Ако направех коментар, веднага ми се обиждаше. Като цяло съм започнала да бъда по-тиха. Веднъж го помолих за помощ: исках да измие прозорците, но той отказа, като каза, че това е чисто женска работа.Един ден обаче се прибрах вкъщи и ми направи впечатление, че къщата е чиста. На пръв поглед изглеждаше така само защото тя беше успяла да изчисти с прахосмукачка и да избърше праха само на местата, които се виждаха.
Някои жени може да ме осъдят и да кажат, че изисквам твърде много, но напоследък започнах да осъзнавам, че изобщо не се нуждая от него. И поради каква причина? Аз се грижа за себе си, ходя на работа, готвя, чистя, купувам хранителни продукти.
За него съм станала твърде удобна. В тази ситуация е много по-добре да бъда сама. Един ден не издържах повече и му казах всичко, което се беше натрупало в мен. Познайте какво ми каза той? Спокойно каза, че това не е неговият дом и че той е само гост тук!
И нямало да купува нищо за къщата: аз трябвало да помисля за това! Така че живях със съпруга си цели две седмици. Сега имах достатъчно за цял живот! Смятате ли, че жената е постъпила правилно, като се е развела с такъв мъж?