Със съпруга ми живеем заедно от 40 години. Имали сме различни периоди, дори в един момент искахме да подадем молба за развод. Но сега, когато емоциите утихнаха, прегрешенията изчезнаха и просто искаме мир и спокойствие, всичко някак си дойде на мястото си. Живеем в нашия голям апартамент и имаме котка. Той е нашият домашен любимец, и двамата със съпруга ми го обичаме, така че съм доволна от всичко.
Но единственият ми син понякога ме натъжава. Той е добро момче. Вече е пораснал. Но мразя начина, по който се държи, когато жена му е наблизо. Нямам нищо против една добра, здрава връзка. Съвместно вземане на решения и така нататък. Всеки две глави не е една. Но не и когато един човек взема всички решения и то също жена. Мъжът трябва да бъде мъж.
Особено моят син.Андрю и Наталия се ожениха преди пет години. Тя е умно момиче, дори бих казал, че е хитра. Нищо, че в живота ще й дойде много добре. Той е по-прям, директен. Но и той не е глупав. Работи в офис, носи пари вкъщи, няма лоши навици. Какво повече можеш да искаш? Общо взето, вероятно едно средностатистическо семейство.
Сватбеният ни подарък за младата двойка беше един апартамент. Двустаен апартамент. Вярно, втора употреба, така че трябваше да се направи ремонт. Но кварталът беше много добър, а строителството – прилично. Хубавото беше, че имаха спестени пари и младата двойка направи страхотен ремонт според собствения си вкус. Майсторът беше приятел на съпруга ми, така че всичко беше направено след запознанство.
По принцип предпочитаме да държим парите си в брой. Затова имаме сейф, в който прибираме спестяванията си, докато чакаме пенсионирането. В края на краищата тогава със съпруга ми ще бъдем сами.
Много добре знам, че синът ми няма да може да се грижи за нас. Той има семейство, там отиват всички пари. Освен това някога хората вярваха в идеята, че докато си млад, трябва да работиш. А сега хората искат да живеят, докато все още имат сили. А какво ще се случи на старини, е нещо, за което все още не се тревожат. Ето защо строгите икономии са такъв спасителен пояс за нас.Но преди една година синът ми и съпругата му имаха деца. Близнаци.
Разбира се, много се радвам на внуците си. Дори съм готов да седя цяла вечер с тях. Особено откакто се вживяха в ролята на баща си: не хленчат, държат се тихо. Красиви деца. Но имат нужда от пространство.
В миналото щях да кажа, че двустаен апартамент е идеален за такова семейство. Но сегашните стандарти за млади хора според мен са малко прекалени. Затова семейството реши да продаде апартамента си и да си купи къща. Идеята е добра, но трябва да знаете как да я реализирате. В края на краищата те няма да си купят къща на цената на апартамента. Не знам за тези проценти в банките сега.
Но се оказа, че синът и снаха ми нямат намерение да отидат в банката. Вместо това имаха страхотен план, според тях, в който от нас, мен и съпруга ми, зависеше да им дадем парите. Сериозно. Те смятаха, че ние ще продадем апартамента си и ще им „дадем назаем“ парите, за да си купят къща. Според тях не много скъпа.
Естествено, ние отказахме. Нещо повече, прекрасно разбирам чия е била идеята. В края на краищата синът ми, когато живеехме заедно, дори не е поискал допълнителни пари. А сега изведнъж… Махнете парите на родителите, защото трябва да се преместим. Разбира се, снахата се опита. Имаше молби, убеждавания и дори спорове. Ние обаче отстоявахме позицията си. Нашите спестявания все пак ще ни дойдат в повече.
Най-интересното е, че на родителите на снахата не им се иска да заминават. Убедена съм, че и те не биха се съгласили. И тук може да се играе малко на емоции.
Но със съпруга ми разбираме, че ако сега направим отстъпки и вземем пари назаем, няма да доживеем да ги върнем. А освен това внуците ни ще пораснат, в края на краищата и на тях трябва да дадем нещо. Няма такова нещо. Все още сме млади. Искаме да се наслаждаваме на живота, да пътуваме и да остареем достойно. Младите все още разполагат с много време, а ние трябва да си починем в някакъв момент. А както всички знаете, нищо в живота не е безплатно.