Когато с Виктор се оженихме преди 15 години, свекърва ми веднага даде да се разбере, че никога няма да бъдем приятели. Оженихме се, но с Виктор нямахме деца. Чакахме за тях дълги десет години. И тогава Бог възнагради чакането ни със син и дъщеря. През годините, в които живеехме заедно, Виктор се справяше добре.
Той беше директор на голяма компания, така че аз можех да се грижа за децата по време на отпуска по майчинство. Това ме устройваше напълно. Майка ми живееше далеч от нас, така че не можеше да помага, а свекърва ми не промени отношението си към мен през тези 15 години. В нейните очи аз бях никой, пласьорка, която е вкарала в капана сина си.
Преди това свекърва ми беше потърсила „по-добро“ момиче за него. Но той избра мен.Един ден се върнах от разходка с децата и видях лист хартия на нощното шкафче. Отидох и разбрах, че нещата на Виктор не са вкъщи. Той ме беше оставил и беше написал небрежно на листчето:
„Прости ми, но се влюбих в друга. Не ме търси, знам, че си силна и можеш да се справиш с това
Повярвай ми, това е за добро.“ Веднага се обадих на съпруга си, но ме очакваше само още едно разочарование. Той така и не вдигна слушалката. Виктор просто изчезна от живота ни, оставяйки мен и децата да се грижим сами за себе си.
Не знаех нищо: нито къде е, нито с кого. С натежало сърце се обадих на свекърва ми.
– Единствено ти си виновна – каза тя победоносно. – Видях, че така щеше да свърши всичко. И какво очакваше?Вече бях объркан: каква беше моята вина? Направих ли нещо нередно? Беше трудно да го приема, а още по-трудно да реша какво да правя по-нататък. Виктор не ни беше оставил никакви пари, така че нямах почти никакви средства за издръжка.
Все още не можех да ходя на работа и нямаше на кого да оставя децата. Тогава ми хрумна, че някога имах добра работа на непълно работно време, като пишех научни статии. И така живяхме още шест месеца. През това време не бях чувала за съпруга си.
***
Една есенна вечер чух да се звъни на вратата, беше късно, затова помислих, че е съсед. Когато обаче отворих вратата, видях свекърва си на прага. Тя плачеше, стоейки на прага, затова я поканих да влезе.
Оказа се, че младата приятелка на Виктор е била измамница, която го е измамила, оставяйки семейството им почти без нищо. Сега едва свързваха двата края. Свекърва ми ме молеше да ѝ разреша да остане при нас. А аз не знам какво да правя: да ѝ простя или да ѝ се отплатя и да ги откъсна напълно?