Пиша сега, напълно развълнувана заради поредния спор с дъщеря ми. Не издържам, искам да кажа на някого за това. Съпругът ми разбира всичко, но много от приятелите ни казват: какво си мислеше, дъщеря ти вече е омъжена, има собствено семейство. Мъжът ѝ е този, който ѝ налага мнението си – нашият омразен зет!
Той сякаш я е хипнотизирал! Дъщеря ни винаги е била много послушна, вежлива, услужлива! Никога не сме се карали. Сега се случва нещо странно! Със съпруга ми имаме само едно дете – любимата ни дъщеря. Отгледахме я добре, грижехме се за нея, винаги сме й подарявали подаръци, купувахме й абсолютно всичко, което поиска.
Признавам, че тя рядко искаше нещо. Но ние направихме всичко възможно, за да се уверим, че нищо не й липсва. В училище тя винаги получаваше отличници и петици. След това започна да учи в университет и се дипломира. Купихме ѝ пътуване до Турция, за да отпразнуваме дипломирането ѝ, и тя отлетя там с приятеля си. По време на почивката тя се запозна с мъжя живее близо до столицата.
Ако трябва да бъда честна, със съпруга ми никога не сме харесвали тези, които живеят в столицата. Почти всички те са сноби. И ето че нашият зет живее там! Е, той поне може да се държи нормално, но е надменен и арогантен!
Родителите на съпруга ми вече са починали и са оставили наследство в нашия град – апартамент. Ние подарихме този апартамент на дъщеря ни. Нашият зет трябваше да се нанесе тук, защото нямаше къде другаде да живее в неговия град – той имаше голямо семейство. Изненадващо, той се премести тук доста бързо. Явно е решил, че нашият град не е толкова лош.
Организирахме сватбено тържество за младата двойка. Отначало дори си помислихме, че зетят е приличен човек – честен и амбициозен. Почти веднага той отвори малък магазин с различни спортни аксесоари. Той се интересува от спорт.
Накратко, води здравословен начин на живот!С това започва брачният живот на една млада двойка. Почти веднага започнаха да се случват неприятни неща – дъщерята ни помоли да не ѝ се обаждаме вечер.
Каза, че тя и съпругът ѝ се виждат само вечер и искат да прекарват времето си заедно, за да не ги безпокои никой. Отначало си помислих, че това е просто молба. Но един ден ми се наложи да ѝ се обадя точно вечер и то по важна причина.
Чух раздразнения глас на зет ми: „Все пак казах на родителите ти да не ни безпокоят вечер!“. Не можах да издържа и му се обадих директно! Казах му какво мисля по въпроса. Тогава дъщеря ми се скара с мен
Между другото, сега дъщеря ми ни посещава само от време на време, и то само през деня – така е решил съпругът ѝ!
Един път видях, че дъщеря ми е отслабнала много, въпреки че има красива фигура и никога не е имала проблеми с наднорменото тегло. Имаше вдлъбнати бузи и черни очи. Оказа се, че съпругът ѝ я е принудил да се подложи на някаква диета. Казах й: „Какво правиш? Как ще имаш здраво бебе по-късно?“. Тя изпадна в ярост.
Тогава видях, че е увеличила устните си и веждите ѝ изглеждат неестествено. Това е ужасно! Разбира се, тя е направила това по указание на съпруга си. Със съпруга ми се опитахме да я убедим да се върне към нормалния си живот и да не се обезобразява, но тя веднага изпадна в ярост и си тръгна.
Наскоро подарихме на дъщеря ни мултикукър.
Тя го остави при нас, като каза, че ще си го вземе по-късно. По едно време реших да отида при дъщеря ми и да й занеса подаръка. Зет ми започна да крещи, че искаме да направим дъщеря ми мързелива и че храната от мултикукъра е невкусна и нездравословна.
Дъщеря ми отказа да ме погледне в очите и каза тихо: „Мамо, занеси го на твоето място“. Опитах се да възразя и да променя мнението на дъщеря ми, но тя започна да се ядосва и ме изхвърли от апартамента. Успях да чуя как зет ми й крещи в апартамента
Сега се случват ужасни неща! След няколко дни съпругът ми ще има годишнина. Поканили сме много хора, за да я отпразнуваме. Наели сме цял ваканционен комплекс с уютни къщички и всички необходими удобства. Почти всички наши роднини ще дойдат от други градове.
Разбира се, дъщеря ми и зет ми също са поканени. Отначало те се съгласиха да дойдат. Когато вече почти всичко е готово и остават само няколко дни, дъщерята ни се обажда: „Мамо, съжалявам, но все пак няма да дойдем“.„Какво имаш предвид?“ – Питам. Тя каза: „Ще има толкова много бърза храна, че няма да можем да ядем. Ще има и много пияни хора. Няма да е приятно за гледане“. „Но поне се отбийте за един час, поднесете поздравленията си и продължете по пътя си“. – Казвам ѝ.
„Хайде, трябва ли да караме сто километра? Можем да изкажем желанията си по телефона. По-късно ще му направя подарък“. „Дъще, той е твоят баща! Можеш да дойдеш без съпруга си и да бъдеш с баща си в такъв важен за него ден. Той ще те чака! В края на краищата ти си единствената, с която разполагаме…“. „Какви сте вие, как мога да оставя съпруга си сам? Ние винаги прекарваме времето си заедно.“
Как да реагирам на такова предателство? Е, добре, той си прави вежди и устни, но да се държи по такъв начин със собствения си баща заради прищявката на съпруга си! Зетят просто е променил дъщеря ни до неузнаваемост и напълно я е подчинил. Как можем да си върнем дъщерята? Или вече трябва да я забравим…?