“Зетят е променил дъщеря ни до неузнаваемост. Тя дори не дойде на юбилея на баща си.” Как трябва да реагирам на такова предателство. Или вече трябва да забравим за дъщеря си

Пиша сега, напълно развълнувана заради поредния спор с дъщеря ми. Не издържам, искам да кажа на някого за това. Съпругът ми разбира всичко, но много от приятелите ни казват: какво си мислеше, дъщеря ти вече е омъжена, има собствено семейство. Мъжът ѝ е този, който ѝ налага мнението си – нашият омразен зет!

Той сякаш я е хипнотизирал! Дъщеря ни винаги е била много послушна, вежлива, услужлива! Никога не сме се карали. Сега се случва нещо странно! Със съпруга ми имаме само едно дете – любимата ни дъщеря. Отгледахме я добре, грижехме се за нея, винаги сме й подарявали подаръци, купувахме й абсолютно всичко, което поиска.

Признавам, че тя рядко искаше нещо. Но ние направихме всичко възможно, за да се уверим, че нищо не й липсва. В училище тя винаги получаваше отличници и петици. След това започна да учи в университет и се дипломира. Купихме ѝ пътуване до Турция, за да отпразнуваме дипломирането ѝ, и тя отлетя там с приятеля си. По време на почивката тя се запозна с мъжя живее близо до столицата.

Ако трябва да бъда честна, със съпруга ми никога не сме харесвали тези, които живеят в столицата. Почти всички те са сноби. И ето че нашият зет живее там! Е, той поне може да се държи нормално, но е надменен и арогантен!

Родителите на съпруга ми вече са починали и са оставили наследство в нашия град – апартамент. Ние подарихме този апартамент на дъщеря ни. Нашият зет трябваше да се нанесе тук, защото нямаше къде другаде да живее в неговия град – той имаше голямо семейство. Изненадващо, той се премести тук доста бързо. Явно е решил, че нашият град не е толкова лош.

Организирахме сватбено тържество за младата двойка. Отначало дори си помислихме, че зетят е приличен човек – честен и амбициозен. Почти веднага той отвори малък магазин с различни спортни аксесоари. Той се интересува от спорт.

Накратко, води здравословен начин на живот!С това започва брачният живот на една млада двойка. Почти веднага започнаха да се случват неприятни неща – дъщерята ни помоли да не ѝ се обаждаме вечер.

Каза, че тя и съпругът ѝ се виждат само вечер и искат да прекарват времето си заедно, за да не ги безпокои никой. Отначало си помислих, че това е просто молба. Но един ден ми се наложи да ѝ се обадя точно вечер и то по важна причина.
Чух раздразнения глас на зет ми: „Все пак казах на родителите ти да не ни безпокоят вечер!“. Не можах да издържа и му се обадих директно! Казах му какво мисля по въпроса. Тогава дъщеря ми се скара с мен

Между другото, сега дъщеря ми ни посещава само от време на време, и то само през деня – така е решил съпругът ѝ!

Един път видях, че дъщеря ми е отслабнала много, въпреки че има красива фигура и никога не е имала проблеми с наднорменото тегло. Имаше вдлъбнати бузи и черни очи. Оказа се, че съпругът ѝ я е принудил да се подложи на някаква диета. Казах й: „Какво правиш? Как ще имаш здраво бебе по-късно?“. Тя изпадна в ярост.

Тогава видях, че е увеличила устните си и веждите ѝ изглеждат неестествено. Това е ужасно! Разбира се, тя е направила това по указание на съпруга си. Със съпруга ми се опитахме да я убедим да се върне към нормалния си живот и да не се обезобразява, но тя веднага изпадна в ярост и си тръгна.
Наскоро подарихме на дъщеря ни мултикукър.

Тя го остави при нас, като каза, че ще си го вземе по-късно. По едно време реших да отида при дъщеря ми и да й занеса подаръка. Зет ми започна да крещи, че искаме да направим дъщеря ми мързелива и че храната от мултикукъра е невкусна и нездравословна.

Дъщеря ми отказа да ме погледне в очите и каза тихо: „Мамо, занеси го на твоето място“. Опитах се да възразя и да променя мнението на дъщеря ми, но тя започна да се ядосва и ме изхвърли от апартамента. Успях да чуя как зет ми й крещи в апартамента

Сега се случват ужасни неща! След няколко дни съпругът ми ще има годишнина. Поканили сме много хора, за да я отпразнуваме. Наели сме цял ваканционен комплекс с уютни къщички и всички необходими удобства. Почти всички наши роднини ще дойдат от други градове.

Разбира се, дъщеря ми и зет ми също са поканени. Отначало те се съгласиха да дойдат. Когато вече почти всичко е готово и остават само няколко дни, дъщерята ни се обажда: „Мамо, съжалявам, но все пак няма да дойдем“.„Какво имаш предвид?“ – Питам. Тя каза: „Ще има толкова много бърза храна, че няма да можем да ядем. Ще има и много пияни хора. Няма да е приятно за гледане“. „Но поне се отбийте за един час, поднесете поздравленията си и продължете по пътя си“. – Казвам ѝ.

„Хайде, трябва ли да караме сто километра? Можем да изкажем желанията си по телефона. По-късно ще му направя подарък“. „Дъще, той е твоят баща! Можеш да дойдеш без съпруга си и да бъдеш с баща си в такъв важен за него ден. Той ще те чака! В края на краищата ти си единствената, с която разполагаме…“. „Какви сте вие, как мога да оставя съпруга си сам? Ние винаги прекарваме времето си заедно.“

Как да реагирам на такова предателство? Е, добре, той си прави вежди и устни, но да се държи по такъв начин със собствения си баща заради прищявката на съпруга си! Зетят просто е променил дъщеря ни до неузнаваемост и напълно я е подчинил. Как можем да си върнем дъщерята? Или вече трябва да я забравим…?

Related Posts