Наглостта на някои хора наистина няма граници. Перфектен пример за това е бившата ми свекърва, която много иска да се върне към статута си на моя настояща свекърва. Вече четири месеца тя се опитва да ми внуши, че трябва отново да се върна при бившия си съпруг, който се държеше като последния кретен, оставяйки ме с дете и дългове.
Сега ме убеждава да се видим отново и да му дам втори шанс, като настоява, че трябва да го направя в името на детето. Много мило от нейна страна, че най-накрая се сети, че има внуче. Нищо друго освен аплодисменти и поздравления.
А къде бяха те през трите години, в които трябваше да се справям с проблемите?Бившият ми съпруг не беше подарък от съдбата, но по онова време гледах на света през розови очила. Той говореше красиво, обещаваше много, но не правеше нищо.
Работеше от време на време, в бъдеще планираше да започне собствен бизнес и да се издържа по този начин.
Но освен красивите мечти, обвити в думи, нямаше нищо. Е, освен дълговете. Трябваше да вземам пари назаем и да тегля заеми, за да издържам семейството ни. Живеехме в апартамент под наем и съпругът ми не се съгласяваше на заем, защото „защо ни е нужен, ако започна бизнес, ще купуваме без кредит“.
Свекърва ми каза, че съм късметлийка, че съм намерила такъв мъж. Но с годините разбрах, че бъдещето на съпруга ми се свежда само до оплешивяване, затлъстяване и евентуално цироза на черния дроб. Розовите ми очила паднаха в сблъсъка с реалността, но аз все пак се опитах да запазя връзката ни за шест месеца; все пак имахме дете.
Съпругът ми напусна сам, твърдейки, че го ограничавам прекалено много, изисквам твърде много и не му позволявам да се развива. А аз просто го помолих да си намери нормална работа и да спре да харчи пари наляво и надясно.Развод. Съпругът ми гордо опакова вещите си, оставяйки ме с дете и куп дългове. Поне не взехме заем, мислех си, докато събирах нещата си, за да се преместя при родителите си. След това свекърва ми каза, че аз сама съм си виновна, че съм притискала съпруга си прекалено силно, без да се съобразявам с чувствителната му душа, затова сега аз съм тази, която страда.
След развода нито бившият ми съпруг, нито майка му се интересуваха от детето. Бащата не плащаше издръжка и се разкапваше, а свекърва ми само пишеше пожелания за рождения ден на внучката ми. Родителите ми много ми помогнаха, без тях нямаше да мога да се справя с дълговете и не знам как изобщо щях да оцелея.
Не само че се отказах от дълговете си, но и успях да си уредя заем.
Сега аз и синът ми вече живеем в собствения си апартамент, макар че, разбира се, все още плащам вноските. Синът ми е на шест години, ходи на детска градина, а майка ми остава с него, ако се разболее. Животът ни върви добре.
Точно в този момент свекърва ми отново се появи в живота ни. Тя се обади сама и попита дали може да дойде, защото й липсвал внукът. Три години той не ѝ липсваше, не идваше, а сега нещо вдъхнови баба ми, тя дойде, донесе на внука си плодове, изпече нещо. Макар че ако го познаваше, щеше да знае какво обича и какво не обича.
Говорила с него може би десет минути от посещението си, а през останалото време ми казала, че момчето има нужда от баща, внукът ѝ трябва да расте в пълноценно семейство. Говореше за това как синът ѝ страда и как ѝ липсваме аз и синът ѝ, но тя не иска да ни притеснява, така че аз трябва да съм този, който да направи първата крачка.
Той иска да се върне в семейството, но от мен зависи да му дам шанс и да му покажа, че този шанс съществува. Разбира се, така ще е по-добре и за внука, който, сигурен съм, че му липсва баща му, просто сам не го разбира. Тези нейни разсъждения ме разсмяха, дори попитах чрез общи приятели за бившата, все пак тя не можеше просто да дойде да ме види след три години.
Оказа се, че сега живее с майка си и просто пие през цялото време. Преди месец приятелката му го изоставила, затова той се върнал при майка си. А бившата свекърва просто иска да се отърве от него. Но няма как да стане, вече не съм толкова глупава.
Въпреки това свекървата не се отказва, все още обикаля и ме убеждава, че заради сина си трябва да забравя всичко и да приема баща му с отворени ръце, човек все пак трябва да си прости. Една баба е достатъчна и за сина ми.
