Съпругът ми поиска развод след 20 години брак. Причината беше, че казах, че няма да се грижа за психично болната му майка. Че е крайно време да я заведа в център. Съпругът ми каза, че е много разочарован от мен и не иска да живее повече с мен.
С напредването на възрастта състоянието на свекърва ми само се влошаваше. Тя се нуждае от постоянни грижи, иначе няма да оцелее. Живели ли сте някога в една къща с психично болен човек? Тя може да остави газовия котлон включен и да излезе от апартамента, да хвърли нещо от балкона, да се грижи за себе си навсякъде.
Често крещи и вика и се опитва да избяга. Ужасно е.Преди това по-голямата сестра на съпруга ми се грижеше за свекърва ми. Тя беше медицинска сестра, така че можеше да прави инжекции и да полага подходящи грижи.
Това беше нейният избор. Тя не искаше майка ѝ да попадне в институция. Тя се справяше сама, не трябваше да се притесняваме за това. Разбира се, помагахме, когато беше необходимо, но като цяло тя отговаряше за това. През зимата сестрата на съпруга ми почина.
Вече почти шест месеца живея като в ад, мисля, че съм на път да полудея. Както вече споменах, майката на съпруга ми не може да живее сама. Взехме я да живее при нас, въпреки че бях категорично против.
Поведението ѝ плашеше както мен, така и шестгодишната ни дъщеря.
Не исках да чакам да се случи нещо лошо, затова реших да заведа детето при майка му. Така се чувствах в по-голяма безопасност. Майка ми предложи и аз да се преместя при нея, но се надявах, че ще успея да вразумя съпруга си и да накарам майка му да отиде в центъра.
– Да се надяваме само, че няма да е твърде късно, лудите хора са способни на всичко. Те не се страхуват от смъртта и не мислят за другите – каза ми майка ми.- Преувеличавате, нищо лошо няма да се случи! Мама не се разхожда из апартамента с нож в джоба си! – Съпругът се възмути.
Досега не. Но откъде би могъл да знае какво прави тук, след като по цял ден е на работа, а аз се грижа за болна жена? Преди работех дистанционно, но откакто се появи майката на съпруга ми, не мога да си го позволя. Тя е по-лоша от дете, колко пъти съм я хващала на стълбището! Тя намира ключовете, отваря вратата и си тръгва.
Едва успявам да я прибера вкъщи, докато тя крещи по цялото стълбище.
Колко пъти съседите са се обаждали в полицията, защото са чували крясъците ѝ. Това е свекървата, която вандалства в стаята. Лекарствата, които получава, изобщо не помагат. Трябва да я заведа на преглед, но не мога да го направя сама, а съпругът ми все няма време.
Изтощена съм. Както никога досега. Тогава поставих ултиматум – или свекърва ми ще бъде в центъра, или аз ще се преместя при майка ми. Исках съпругът ми да усети какво е да се грижиш за нея. Но съпругът ми изведнъж реши да се разведе.
– Живях с вас 20 години, мислех, че ви познавам. Но вие сте безсърдечна и егоистична жена. Не искам повече да живея с теб.
– Опитай се сама да се грижиш за майка си и тогава ще говориш за моя егоизъм! – Не можех да издържам повече.
– Нямам време, работя, за да издържам семейството си! Сестра ми някак си се справяше без бавачки и болници, а ти измисляш всичко, само за да вкараш майка ми в институция!
Беше ми много тъжно да чуя подобно нещо. Шест месеца се грижех за нея, миех я, търпях всичко, дори закарах дъщеря си при майка ѝ, но все още съм егоист. Е, аз мога да се справя.Само че съпругът ми сякаш е забравил, че апартаментът, в който живеем в момента, принадлежи само на мен. Свекърва ми има само спалня. Затова му дадох три дни да си събере нещата и да се премести в апартамента на свекърва ми, където живееше със сестра си.
Нека се възползва в пълна степен от всички прелести на това да живееш с такъв човек. Сигурна съм, че след седмица няма да може да издържи и ще започне да търси център за нея. Може дори да дойде при мен, за да се помирим. Но не съм сигурна, че ще искам да го приема обратно. След почти двайсет години мъжът показа истинското си лице и че изобщо не ме уважава.
