Представете си, снаха ми дори не крие, че не ме харесва! И ми го казва в очите при първия удобен случай. Нещо повече, синът ми знае това! Ето че аз, която съм на шестдесет години, се чувствам като „любимата“ майка и свекърва. Знаех, че да имаш единствено дете е лоша идея. Не можеш да държиш всичките си яйца в една кошница.
Алисия, моята снаха, винаги ми е изглеждала прекалено енергичен и раздразнителен човек. Дори когато синът ми ни представи за първи път един на друг, ми беше неприятно да гледам в черните ѝ огромни очи. Тя наблюдаваше всичко внимателно.
Както се оказа, добре е да се доверявам по-често на интуицията си.Но после просто прогоних тревожните мисли и се опитах да се сприятеля с момичето, което синът ми Майкъл беше довел със себе си. Какво можеше да се обърка по време на първата среща с бъдещата съпруга на сина ми?
Първо, арогантност. В днешно време много женски списания и дори статии в интернет тръбят, че първият характерен признак на токсичния мъж е неподходящото му поведение към персонала. Представете си, че на моята възраст все още се интересувам от такива неща.
И така, онзи ден в кафенето Алисия се държа наистина грубо със сервитьора. Тя поиска от него да замени десерта ѝ, защото той не изглеждал много привлекателен. Беше груба и като цяло се държеше предизвикателно. Опитах се да оправдая поведението ѝ с това, че е била разстроена. Въпреки това сгреших.
Второ, простете ми, че повдигам тази тема, но всичко е въпрос на външен вид. А именно – дълбоко деколте и къса пола. Или дори мини гащеризон. Бих казала спортен, защото беше много тесен. Но кой знае какви са модните тенденции в момента. Общо взето, още един знак на неуважение към всички наоколо.
Към мен също, защото Алисия знаеше за срещата ни и можеше да облече нещо по-прилично, ако искаше.Когато след сватбата започнаха да живеят заедно, бях малко тъжна, защото ми липсваше единственият ми син. Почти не им се обаждах в продължение на месец, но после започнах да се обаждам от време на време. Той е мое дете, аз съм му майка, не мисля, че има какво да обяснявам.
Както се оказа, Алисия също не беше щастлива от това, така че накрая започна да говори директно със съпруга си за това. На няколко пъти ми се случи да я чуя да казва на сина ми да окачи слушалката. Тя стоеше точно до него, но аз я чух, повярвайте ми, тя просто го каза.
Не исках да вдигам скандали, затова, когато се срещнах със сина си, го попитах какво се случва. Оказа се, че Алисия, моята снаха, е човек, който има известни проблеми, но това не е стопроцентова нейна вина. Някога тя е била обикновено, нормално момиче. Но след това се е забъркала с млад мъж, забременяла е, партньорът ѝ не е искал да поеме отговорност и заради това е направила аборт. Тогава нещо започнало да се случва с психиката ѝ и Алисия трябвало да потърси помощ от професионалисти.
Разбирате, нали? Снаха ми явно не е точно здрав човек. Дори Майкъл да се опитва да ме убеди в обратното. Че тя просто е стресирана и само се е възползвала от психологическите консултации. Във всеки случай това скоро ще премине. Е, аз съм на друго мнение.
Най-неприятното нещо се случи по-късно. Няколко дни по-късно Алисия чу от него за нашия разговор. И тя изгуби самообладание. Обади ми се, започна да ме обвинява, че се опитвам да ги накарам да се разделят с Майкъл, че съм ужасен човек и искам да се отърва от нея. Единственото положително нещо във всичко това е, че тя наистина обича Михал, но само с обсебваща любов, опасявам се.
Синът ми изобщо не може да се застъпи за мен. Не мога да разбера защо се случва това. Сякаш е под влиянието на младата си съпруга. Не е груб, но винаги се опитва да ме накара да разбера, че той вече е възрастен и аз не съм част от семейството му. Той решава кога да ми се обади, кога да ме посети. С една дума, той е независим. Но осъзнавам, че всъщност слуша жена си. Той прави всичко, което тя му каже да направи.
Струва си да добавя, че синът ми живее в тристайния апартамент на жена си. То е ново, току-що ремонтирано. Разбира се, осъзнавам, че в днешно време притежаването на имот е много важен фактор. Но струва ли си да вкарвам сина си в спор с майка му? Толкова ли е лошо?
Все още се надявам, че нещата между нас някак си ще се оправят. Просто е необходимо време и търпение. Бавно обаче започвам да осъзнавам, че трябва да спра да се тревожа и просто да се съсредоточа върху живота си.Изпълних ролята си на майка, и то доста добре.
Имам здраво дете, което е пораснало и има свой собствен живот. Останалото е само негова грижаНо все още имам надежда, че всичко ще бъде наред.