Има една поговорка: „Това, което очите не виждат, сърцето не съжалява“. Често си я припомням след разговори с майка ми. Имам чувството, че тя вече е забравила, че има не само син, но и дъщеря. Поне така се държи. След като завърших гимназия, се преместих далеч от дома.
Не виждах никакви перспективи за себе си в нашето село, затова си събрах багажа и тръгнах да покорявам големия свят. Учих, срещнах съпруга си и ни се роди дете. Ако не беше помощта на свекърва ми, щяхме да имаме много труден живот. Никой от родителите ни не можеше да ни осигури апартамент, затова взехме заем.
Родителите на съпруга ми ни помогнаха с първоначалната вноска – дадоха ни пари, освен това живяхме при тях две години и спестихме за апартамента. Не беше лошо, имам много добри отношения със свекърва ми, научих много от нея. Живеехме тихо и уютно, но се радвахме, че ще се преместим в свое, вече исках да живея без родителите на съпруга ми, колкото и да ги обичах.
Майка ми почти не присъстваше в живота ни. Тя рядко се обаждаше, а още по-често се оплакваше и говореше за успехите и провалите на брат ми. По време на целия разговор тя нито веднъж не попита как се справям. Но знаех какво е казала учителката по химия, която толкова много не харесваше брат ми, какви дънки са му купили и как е надраснал зимното си палто.
Бях свикнала с това още от колежа. Майка ми може и да не ме е питала как е минала сесията, но със сигурност се хвалеше, че брат ми е получил петица по физкултура. Отначало се възмущавах, но после това се превърна във всекидневен хляб, свикнах с него.
Когато най-накрая взехме заема, се обадих на майка ми, за да споделя радостта си, но тя почти не ме слушаше, имаше друга причина да се радва – брат ми беше решил да се ожени.- Представете си, такова добро момиче, дъщеря на леля Ирена, сигурно не я помните – подсмръкна мама. – След месец предстои сватба. Имам толкова много работа!
И тогава тя започна да ми разказва каква зала иска да наеме, как ще отидат заедно да изберат роклята на булката, колко гости ще има. Спомних си, че майка ми ми каза преди сватбата, че това е загуба на пари, по-добре да ги похарчим за нещо смислено, въпреки че не планирахме да правим голяма церемония. По онова време, между другото, майка ми не дойде, твърдеше, че е болна, но имам чувството, че лъжеше.
Брат ми тогава беше само на деветнайсет, а годеницата му – на осемнайсет, съмнявам се, че щяха да изкарат всичко сами. Спомням си и леля Ирен, тяхното семейство не е от богатите. Искам да кажа, че те подготвят сватбата си.
Със съпруга ми бяхме поканени на сватбата с думите „ами ела и ти“. Не отидохме, не можехме да си позволим да си вземем отпуск от работа, а и не ни се искаше. С брат ми не сме в особено близки отношения и аз бях възмутена от майка ми, въпреки че не спряхме да си говорим.
Но това не спря дотук. Шест месеца по-късно мама се обади за първи път от много време насам. Обади се, за да сподели добрата новина – брат ми и съпругата му бяха купили апартамента в съседство с този на мама.
– Какви сте вие, какъв кредит! Аз продадох апартамента на баба ми, а свекърва ми също допринесе, така че им купихме апартамент.
Аз само се засмях горчиво. Апартаментът на баба ми трябваше да остане за старини, за да може мама да го дава под наем и да изкарва допълнителни пари при пенсиониране. Когато останах без апартамент в чужд град, мама не бързаше да го продава, не ми даде и стотинка от него, дори от учтивост не предложи.
Но стана ясно, че мама няма нужда от мен, когато се стигна до раждането на дете. Искахме да се радваме един на друг, затова родих бебето година по-късно от жената на брат ми. Бях ужасно уплашена, изобщо не знаех как да се справям с новородено, затова помолих майка ми да дойде и да ми помогне поне в началото. Разбира се, бяхме готови да поемем пътните разходи.Да, през последните няколко години с майка ми не бяхме много близки, но това беше някакъв вътрешен инстинкт, когато ти е трудно, просто искаш майка ти да е до теб.
Но тя не дойде. В последния момент каза, че не може – внучката ѝ била настинала и тя трябвало да седне с нея. Така че с нея седяха две. А снахата определено има и майка си наблизо, не е сама с всичко.
Мисля, че свекърва ми е видяла какво се случва. След раждането тя ме обгради с толкова много грижи и загриженост, че ми се искаше да се разплача от благодарност. А майка ми дори не ми се обади, когато ѝ писах, че съм родила дъщеря си. Тя ми написа „поздравления“ и след това не се обади в продължение на две седмици.
Когато се обади, дори не ме попита как съм, как е бебето, как се казва. Искаше да се похвали, че дъщерята на брат ѝ почти ходи. Дори не изслушах останалото. Сложих слушалката и не се обадих на майка ми в продължение на месец. Тя също не ми се обажда.
Може би така е дори по-добре, поне няма да ми се налага да се тревожа постоянно. Мама, ако се съди по поведението ѝ, има едно дете и една внучка. Нека да го запазим така.
