Моята колежка Наталия реши да даде урок на синовете си. Те бяха зависими от една жена и се чувстваха добре от това. Когато търпението на Наталия се изчерпало, тя решила, че е крайно време те да започнат да живеят самостоятелно.
Тя се пенсионирала, само за да си вземе предсрочно отпуск. Казала на децата си, че се е освободила от работа, защото е дошло време да се пенсионира.Една колежка е майка на четири деца: дъщеря и трима сина. Само дъщерята и най-малкият син имат собствено семейство. Те работят и разчитат само на себе си. Средните деца живеят с майка си в двустайно жилище, като всяко от тях има собствен апартамент.
Бащата, преди да замине, се е погрижил всяко дете да има свой собствен кът. Тези две свободни деца не са работили повече от година и са зависими от майка си. Те знаят, че няма да умрат от глад, затова не се притесняват. Точно както, когато са били деца.
Продължават да обещават, че ще си намерят работа и тогава ще им помагат. Казват обаче, че е много трудно да се намери работа, няма нищо интересно. Живеят с нея, защото заедно им е по-лесно. Ето Наталия е пенсионирана, след като по-рано е отишла на закъсняла почивка.
Разбира се, тя прекарва времето си у дома. Не е излизала от къщи в продължение на ден или два. Синовете ѝ не разбираха какво се случва, защо майка им е вкъщи. Един от тях решил да попита защо майка им не ходи на работа или дали не е болна.
Жената спокойно му отговорила, че отсега нататък е пенсионерка.В крайна сметка тя вече не е млада. Затова реши да забави темпото и да си почине. Единият син отишъл при другия и заедно започнали да убеждават жената да се върне на работа. В края на краищата пенсията е малка, не е достатъчна, за да се живее с нея.
Всичко е скъпо. В края на краищата много пенсионери работят. Но тя се отказала от работата си, без дори да се посъветва с тях.
Наталия не се отказа. Казала на децата си, че е работила достатъчно, че иска да си почине. Отначало пенсията ще е малка, но после ще става все по-голяма и по-голяма. Някак си ще оцелеем, като ядем хляб и каша.
В продължение на две седмици хладилникът постепенно се изпразнил. Всички запаси бяха изядени и никой не ги попълваше. Жената приготвяла сутрин каша на вода, а на обяд – супа на гладно. Синовете не искали да ядат такава храна.
Отначало единият син не издържал и се преместил в собствения си апартамент. Седмица по-късно се преместил и вторият син. Те си намерили работа доста бързо.
Когато Наталия разказа тази история, ни беше трудно да повярваме. Чудехме се как тя самата е оцеляла с такава храна. Но не е имала избор, трябвало е да издържи. В противен случай никога нямаше да се отърве от натрапниците.
