Родителите и бабите и дядовците ми ме накараха да живея според принципа „всичко за семейството“. Първо купи това, което ти е необходимо за дома. Ако ви останат пари, можете да купите нещо за себе си. Но съпругът и децата са на първо място!
Именно този принцип ми помогна да построя къщата си и да отгледам двете си деца. Със съпруга ми им осигурихме добро образование и поехме разходите за сватбата. Научих се да спестявам, така че никога да не ни липсват пари.
Вече не съм млад, миналата година навърших 55 години. Но добре си спомням, че гостите вкъщи ми доставяха повече радост, отколкото подаръците, които даваха. Никой никога не е вдигал шум за това. И най-важното – от сърце! Парите като подарък не бяха опция.
Спомням си приборите за хранене, които приятелите ми подариха за 30-ия ми рожден ден. Съдовете стояха в бюфета, на най-видното място! Никой дори не пиеше чай от тези порцеланови чаши.
Когато съпругът ми ме питаше какво да купи за рождения ми ден или за 8 март, винаги избирах само неща, които са необходими и полезни. Съпругът ми е много умен и разумен човек. Той или ще ми подари прахосмукачка, комплект тенджери, нова ютия или тигани. Защо да не съм доволна от това, което използвам всеки ден?
Как трябва да изглежда една добра домакиня?
Не съхранявам ненужни вещи у дома. Опитвам се да използвам всичко, което съм получил като подарък. Например, получих парфюм като подарък от сестра ми. Всъщност не ги харесвам, но е срамно да ги изхвърлям. Веднъж месечно мога да се напръскам с тях. Или ако червилото, спиралата или нещо от дрехите не е по вкуса на дъщеря ми, с радост го вземам за себе си. Тук се преобличам, тук се пришивам и воала, нещо като нова вещ. Освен това не е нужно да хвърляш пари в канализацията.
При мен нищо не отива на боклука! Дори консервата да е издута на дъното, хвърлям я в тигана и правя плънка за кифличките. Всички го ядат и всички го харесват. Ако компотът започне да се разваля, не го изливам. Разреждам го с вряла вода, подслаждам го малко и никой дори не забелязва разликата.
Така съм възпитана. Домакинята трябва да прави всичко за семейството си. Ето защо имам запаси за всеки случай. Захар и грис от елда, пакетче макарони, брашно и сол. С това ме е свикнала баба ми. Тя е преживяла войната и знае какво е, когато няма храна и цари бедност.
Егоистична снаха
С Наталия вероятно не се разбирахме заради различните ни възгледи за това как да се грижим за къщата и да пестим пари. Тя е моята снаха. Наталия. Тя обича да се обръщат към нея по този начин. Тя се държи по съответния начин. Без значение колко пари й дава синът ми, тя ги харчи всичките за себе си. Тя е егоист. Всеки път, когато се виждаме, тя носи нови дрехи. Нова пола, нова чанта. Има толкова много козметика, че може да я продава на базара. Тя не се интересува от парите. Най-важното е да има още повече!
Със сина ми сме спорили толкова много пъти за тази широка. Той, разбира се, се застъпва за жена си. Казва, че Наталия работи, така че има пълното право да харчи пари за капризите си. Но аз знам, че тя може само да говори, а не да се грижи за задълженията си. Когато посещавам сина си, всичко изглежда много скромно. Наталия не обича да готви. Предпочита да си поръчва храна от ресторант. Тя е мързелива!
Веднъж синът ми ме помоли за съвет – какво да подари на жена си за 25-ия ѝ рожден ден. Искаше да ѝ даде пари, както винаги, но аз го спрях. Тя отново щеше да похарчи всичко. Казах му да ѝ даде подарък, който ще ѝ е необходим. Добре би било да се купи кухненски робот. Може би снаха ми ще започне да готви повече, за да не остава синът ми гладен.
Синът ми ме послуша и избра скъп, елегантен кухненски робот от добре позната марка. Аз щях да скачам от радост до тавана при вида на този уред. Той изстисква сокове, реже картофи и меси тесто. С такова оборудване готвенето щеше да ми отнема минути, а не часове. Каква беше реакцията на Наталия? На партито за рождения ѝ ден тя направи афера. Аз обаче все още се чувствам смутен
Парите не са всичко
Снахата изобщо не се обижда. Наталия просто се ядоса. Липсваха ѝ остроумие и такт да не спори със съпруга си в присъствието на поканените гости. Всички гости дойдоха в ресторанта с подаръци. Аз и съпругът ми също го направихме. Дадохме ѝ плик с пари. Не знам от какво друго има нужда. Щом девойката разопакова подаръка от съпруга си, цялата се изчерви.
Започна да крещи на целия ресторант: „Какво е това? Намеквате, че не мога да готвя или че трябва да стана готвачка? Сигурно си искал да подариш това на майка си, нали?“. Намесих се и казах, че с удоволствие бих приела такъв подарък. Снаха ми само каза: „ето“, подаде ми кутията и си тръгна, потропвайки с токчета.
Синът ми веднага изтича след нея. И ето какво видях: всички седяха на масата и не знаеха как да се държат. Взираха се един в друг. Нямат представа дали това е краят на партито, или е по-добре да изчакат рожденичката и да се забавляват. Аз бях единственият, който седеше щастлив. Бях получила чудесен подарък и много полезен предмет.
Със сестра ми говорихме за това, но не можахме да стигнем до споразумение. Имаше ли право снаха ми да се държи толкова грубо и да обижда съпруга ми? Може би аз изобщо не съм права? Очевидно имам нужда от помощ по този въпрос!
