Никола ставаше в ранни зори, за да има време не само да се приготви за работа, но и да приготви любимите сирнички за Оскар. Тя се усмихна на спящия си любим, прозя се и отиде в кухнята. Щом първата порция беше готова, Оскар се събуди и влезе в кухнята. Никола поставил пред него чиния с вкусно изглеждащи сирници, вилица, купичка със сметана и захарница, като се готвел да изпържи следващата порция.
След като изяде няколко сирника, Оскар каза следното: „Слушай, Никола, имаме пари за почивка. Може би можем да ги похарчим за нещо по-полезно. Аз бих искал да си купя кола. Вярно, че ще трябва да вземем допълнителен заем, но колата ще е полезна в домакинството. Все пак ще можем да ходим на море повече от веднъж“.
Всъщност тези пари не са били споделени, а са били спестени от Никола. Оскар спестяваше за апартамент в нова сграда, защото не искаше да живее в апартамента, който Никола беше наследила от баба си и в който живееха в момента. Момичето толкова много искаше да отиде на почивка, че дори вече беше опаковала куфара си. Но предложението на годеника ѝ наистина изглеждаше по-разумно.
Тъкмо когато Никола въздъхна и се съгласи с годеника си, на вратата се позвъни. Като казала на годеника си да държи под око сиренцата, Никола отишла да отвори вратата. Бъдещата ѝ свекърва, г-жа Божена, се втурна в апартамента. Последва я по-малкият брат на Оскар, Петър, който влезе, влачейки огромен куфар след себе си.
– Вчера говорих с Оскар. Петър ще живее при вас за известно време. Той току-що е започнал да учи в университета. От нашата къща му трябват четиридесет минути, докато оттук може да се стигне за десет минути. Все още нямате собствени деца и се надявам, че няма да бързате – каза Божена, събу обувките си и влезе вътре, за да направи място на Пьотър с куфара му.
– Мамо, защо дойде толкова рано, още не съм имал време да закусвам – отвърна Оскар, отиде в коридора и помогна на брат си да внесе нещата си.Никола беше зашеметен. Изведнъж я изкара от шока миризмата на изгоряло. Напразно помоли Оскар да наглежда сирниците. Изтича до кухнята, за да изключи печката. Веднага след нея се появиха бъдещата ѝ свекърва и синовете ѝ.
– „Господи, Никола, искаш ли да изгориш апартамента? Трябва да си по-внимателен – продължи госпожа Божена, без да се замисля, слагайки изгорелите сирнички в чинията си.
– Аз само отварях вратата – отвърна неубедително Никола.
– Що се отнася до колата, съгласен съм с Оскар, можеш да си прекараш ваканцията в нашата къща. А освен това Лора ще ти помогне с колата. Мъжът ѝ тъкмо продава своята, защото иска да си купи нова. Така че тази, която има в момента, е почти нова.
Никола, от своя страна, преди това беше чула от годеника си, че съпругът на сестра му не е успял да продаде колата си в продължение на една година, защото никой не е искал да я купи на такава непосилна цена.
Преди обаче да успее да анализира ситуацията, Оскар с хленчещ глас я помоли да отвори вратата на стаята на баба ѝ, която беше затворена, откакто тя си тръгна. Същевременно каза, че диванът в стаята ѝ за Петер също трябва да се разгъне и че е по-добре фотьойлът да се отнесе в лятната къща.
Бабата почина преди по-малко от два месеца. Тя беше тази, която отгледа Никола, когато майката на момичето се омъжи за втори път, оставяйки дъщеря си на нейната майка. Внучката знаеше, че баба ѝ е болна, но не беше подготвена, че ще си отиде толкова скоро. Оскар ѝ помогнал да се справи със скръбта си. Той я подкрепял, а мисълта за предстоящата сватба неохотно, но я разсейвала от загубата на любимия човек.
Само че Никола не беше готова да забрави напълно баба си. Ето защо държеше стаята си заключена и само от време на време сядаше в нея, спомняйки си за най-близкия и скъп човек в живота ѝ. И сега момичето влезе в стаята, като затвори вратата след себе си. Тя седна в любимото кресло на баба си, като закри лицето си с ръце, и тихо заплака. Семейството на годеника ѝ я беше извадило от мислите ѝ.
Изведнъж усети нежната ръка на баба си върху рамото си и сякаш чу гласа ѝ: „Никола, не бързай със сватбата. Щастието няма да избяга.“ Последното изречение беше любимата поговорка на баба ѝ към нейната внучка. Неведнъж тя й е помагала да вземе правилните решения. Но когато баба ѝ почина, нямаше кой да ѝ го напомни.
След пет минути момичето се успокои малко. Тя се обадила в работата и помолила отпускът ѝ да бъде отложен с две седмици по-рано. Шумът от кухнята почти заглушаваше това, което тя казваше, тъй като беше зад затворени врати. След това се обадила на приятелка, която работела в туристическа агенция, и я помолила да намери оферта в последния момент.
За щастие, тя успяла да намери оферта – полетът бил резервиран за вечерта.
Никола тихо се облече, взе спестяванията си, опакованото куфарче и напусна апартамента. След като посети туристическата агенция, след като уреди всички подробности, момичето писа на Оскар: „Всичко между нас приключи. Няма да има сватба. Марисия скоро ще дойде да получи ключовете за апартамента, не се колебай да си събереш нещата. Довиждане.“
След това бързо се обадила на съседката си Марисия, за да може тя наистина да се отбие след час, за да вземе ключовете, като се надявала, че Оскар няма да започне да ѝ се обажда по това време. След като уговори всичко с приятелката си, Никола изключи телефона и тръгна към летището. Отдавна не се беше чувствала толкова добре.
