Докато синът ми Люк навърши 27 години, живеехме сами. Понякога той се преместваше в къщата на приятелките си. Няколко пъти дори беше близо до брак, но в крайна сметка всичко завършваше с раздяла. Люк винаги е търсил сериозна и силна връзка. Но нито едно от момичетата не вярваше в него.
Последната избраница направо заяви, че няма да живее с мамино синче. За мен да чуя подобно нещо беше обидно, защото никога не съм се намесвала в личния живот на сина си. Но кафето се беше разляло и проблемът трябваше да бъде решен по някакъв начин. От една страна, разбирах, защото аз самата не бих искала да бъда с мамино синче.
И въпреки че Люк не беше такъв, осъзнах, че докато живеем заедно, нищо няма да се промени. Затова реших да се върна в родното си село. Измина една година от преместването ми. През това време синът ми беше успял да се ожени и те вече очакваха първото си дете.
Бебето трябваше да се роди в края на януари, затова реших да ги посетя преди Коледа и да им помогна да се подготвят за появата на бебето на бял свят. Точно преди Бъдни вечер пристигнах в дома на сина и снаха ми, мислех си, че можем да прекараме времето заедно, а след това ще остана и ще помогна.
Оказа се обаче, че децата изобщо не ме очакват. Синът още от прага каза, че няма къде да ме приеме, тъй като скоро щяла да пристигне свекървата и вече се били разбрали, че тя ще е тази, която ще се грижи за снахата и домашните дела, докато се роди бебето.
Накратко, вместо да изрази благодарността си към майка си, Люк просто ме изхвърли от къщата на Бъдни вечер. Преди това, разбира се, ме почерпи с чай и ме попита как се чувствам. Но всичко това се случи в луда бързина, защото трябваше да хвана последния автобус, за да се върна в селото
От този момент нататък със сина ми не поддържахме никакъв контакт помежду си. Той не ми се обади нито веднъж в продължение на цяла седмица и очевидно дори не си помисли да ми се извини. През целия си живот съм правил буквално всичко за него. След всичко това не заслужавам ли дори да прекарам Коледа с него?
