Животът ни със съпруга ми винаги се е въртял около сина ни. Късно майчинство, така че направихме всичко възможно за него, за да му дадем много любов. Самата аз съм израснала в семейство с един родител и не съм получавала достатъчно любов от майка си.
Ето защо реших, че с Майкъл ще бъде различно. Работихме усилено, затова не ходехме на почивка. Благополучието на единственото ни дете винаги беше на първо място. Когато синът ни тръгна на училище, му купихме апартамент в съседен блок.
Трябваше да изплащаме ипотеката в продължение на 10 години, но се справихме. Михал завършваше обучението си и отдавна трябваше да има апартамент за бъдещото си семейство. Беше трудно, но взехме правилното решение. Когато на сватбата му връчих ключовете за апартамента, и снахата, и свако почти се разплакаха от умиление. Колкото и често да говореше сватята, че би направила всичко за своята Оливия, тя все още не можеше да събере прилична зестра за дъщеря си.
НИТО ДЕН БЕЗ МАМА
Грижата за младото семейство се падна и на мен и съпруга ми. Винаги помагахме, доколкото можехме. За какво друго ти трябват мама и татко? Приготвянето на вечеря за младото семейство не би било голямо усилие за мен, тъй като аз приключвам работа в 17:00 ч., а снаха ми в 19:00 ч. С удоволствие почиствам апартамента им, нося вкъщи домашен сладкиш, пазарувам в магазина, купувам нещо за къщата.
Маслина дори понякога ме пита къде се намира някоя вещ в дома им. Всъщност тя не трябва да прави нищо вкъщи. Това е разбираемо, защото аз се посветих изцяло на децата. И всичко щеше да е наред… Но когато жертваш живота си за близките си, искаш да чуеш едно просто „благодаря“. Но вместо благодарност, те се държат толкова ужасно, че само валерианът помага. Как е възможно това?
МАМО, ИЗЛЕЗ НАВЪН!
Вчерашният ден започна както обикновено. Трябваше да пътувам до работа в 8 часа, което означаваше, че още в 7 часа стоях на вратата на едно младо семейство. Не ми е трудно да стана рано сутрин и да направя пресни палачинки или пържени котлети за закуска на децата. Те се събуждат, а в кухнята вече ги чака домашно приготвена храна.
Този път съм донесла в кухнята месо за задушаване и завивки. Те ще се съчетаят идеално с комплекта чинии и покривки, които купих за младото семейство миналата седмица. Очаквайки радостта и благодарността на снаха ми, се опитвам да отворя вратата със собствения си ключ. Само че той не пасва на ключалката. Бях объркана. В края на краищата няма да отида на работа със задушено месо. Реших да позвъня на вратата.
Синът ми отвори вратата. Исках да вляза, но той стоеше на прага със скръстени на гърдите ръце. Подадох му чиния със задушено месо и започнах да говоря за пердета. Забелязах, че Майкъл започна да се изчервява. Той стисна зъби и каза следното.
„Да ви благодаря ли сега?“ – Той ми хвърли недоволен и обвинителен поглед. „Мамо, седем сутринта е! Защо стоиш на вратата в толкова ранен час? Предупреждавам те: още едно такова посещение и ще се изнесем. И няма да ти дадем адреса.“
И той затвори вратата точно пред носа ми! Не взе нито пердетата, нито задушеното месо. Трябваше да събудя съседката им и да я помоля да каже на младото семейство, когато се събудят.
НЕБЛАГОДАРНИ ДЕЦА
Отивах на работа с натежало сърце. Бях огорчен. Защо се случва това? Как може децата да проявяват такова бездушие и неблагодарност към любящите родители? Ние се жертваме за тях. Ще направим всичко, за да се справим добре с тях. Всъщност в повечето случаи родителите не помагат на децата си и дори не изискват подкрепа и помощ от тях. Ние се отдаваме изцяло на тях.
Трудно е да се намерят родители като нас! Той само каза: „Защо стоиш на вратата в толкова ранен час? Какъв човек можеш да наречеш любезен – който ще се примири и ще забрави всичко или ще се опита да насочи детето си по правилния път?
Нека кажа само това: моят Майкъл никога не се е държал по този начин. Сигурна съм, че това е дело на снахата. Не е възможно собственото ти дете да се промени за един миг.
