Аркадиуш пътуваше към родното си село по път, за чието съществуване отдавна беше забравил. Не беше посещавал бащината си къща от много години! След като родителите му си бяха тръгнали, Аркадиуш нямаше време за това. Бизнесът не му позволяваше да си почине за известно време, а семейните дела го тревожеха още повече. Но сега най-сетне беше свободен и това го правеше щастлив. Щастливата старост беше точно зад ъгъла.
Отдавна по неравните пътища нямаше коли. Крайпътните пространства бяха обрасли с висока трева. Изведнъж на пътя изскочи заек. След няколко часа шофиране Аркадиуш спря, за да се полюбува на златния залез. Но в главата му се въртяха тревожни мисли. Сякаш Аркадиуш правеше равносметка на живота си.Аркадиуш прекарва 30 години със съпругата си.
Той е с 12 години по-възрастен от Евелина, което в крайна сметка не води до нищо добро. Съпругата му беше само на 50 години и изглеждаше прекрасно. Децата бяха пораснали, съпругът беше постоянно на работа и жената чувстваше, че скоро вече няма да е толкова красива. Без да се замисля дълго, тя се хвърлила в обятията на младия си любовник.
Отначало Аркадиуш не искаше да повярва на слуховете, които се носеха за съпругата му. Но Евелина сама признала на съпруга си за изневярата. „Аз си тръгвам, Арек – казала тя веднъж. – Нека бъда ясна, влюбих се и се почувствах отново жена“. Аркадий се притеснил, но пуснал жена си да си върви. От добро сърце реши да ѝ остави апартамента.
Не искаше да загуби бизнеса си, който беше започнал от нулата. Той остана изпълнителен директор на голяма строителна компания. Управлявал фирмата, докато се намирал в провинцията, където имало тишина и спокойствие. Къщата, която построил за родителите си, напомняла за успеха на компанията.
Аркадий отдавна не беше идвал в родното си село. След като родителите му заминаха, той нямаше желание да посещава къщата, в която майка му вече не печеше сладкиши, а баща му не правеше неща от дърво. Заедно със съпругата си Аркадиуш прекарва ваканциите си в чужбина. Турция, Испания, Египет и Франция били отбелязани на картата им за пътуване. Но мъжът вече не иска да се любува на тези пейзажи. Родната природа е по-близка до сърцето му.
Новият живот донесе на мъжа много радост. Бране на гъби, риболов, лов – Аркадиуш се чувстваше специален. Общуването с природата имало положителен ефект върху душевното му състояние. Великолепните изгреви, собствената му градина, песента на птиците и полските цветя изместили неприятните спомени за съпругата му.
Така изглеждал самотният живот на Аркадиуш, докато не се появил четириногият му приятел. Мъжът срещнал кучето на селското гробище, където посещавал гробовете на родителите си. „Това е Джак, домашният любимец на покойната Патриция. След нейната кончина той остана сам. Той седи до гроба на своята госпожа и хленчи“. – обясниха съседите.
„Здравей, Джак. Дай една лапа“ – Аркадиуш погали домашния любимец. Вървяха заедно към дома: самотният мъж и кучето се намериха. Съседите бяха изненадани: „Удивително, успял е да се сприятели с това куче. Това доказва, че Арек е добър човек. Животните го усещат.“
Зимата е дошла. Аркадиуш и Джак почистваха снега от пътеките. Докато той ефикасно чистеше снега, кучето лежеше на снега и лаеше щастливо. Скоро щеше да настъпи новогодишната нощ. Дъщерята със семейството си и двете си деца ще дойдат на гости. Джак ще придружи внуците и къщата ще бъде пълна с детски смях.
Аркадий се загледа в далечината, гледайки слънцето, частично закрито от облаци. На лицето му се появи усмивка. Най-сетне всичко беше наред! Щастлива старост в семеен дом, природа, голямо семейство и четириног приятел – какво повече можеш да искаш на старини?
