Снаха ми не умее да готви и не иска да се научи. Казва, че това е загуба на време.
Вече не разбирам тези момичета. Може би, ако имах дъщеря, щях да я възпитавам по различен начин, но аз имам двама сина. Най-големият е на 31 години, а най-малкият наскоро навърши 18 години.По-големият син се ожени преди една година. Жена му е много хубава: не е глупава, красива е, чиста е, но не може и не обича да готви.
– Кухнята е ад за мен – каза ми веднъж снаха ми.
Не разбирам как можеш да се ожениш и да не умееш да готвиш? Снаха ми е живяла с майка си и баба си 25 години, баща ѝ е заминал, когато е била много малка. Майка ѝ никога повече не се е омъжвала. Тя е израснала, заобиколена от две жени, които са я разглезвали и са се грижили за нея през целия ѝ живот, но никога не са я научили да готви. Въпреки че баба ѝ е готвач, а майка ѝ е страхотна готвачка.
Когато със съпруга ми отидохме да се запознаем с майката на булката, си тръгнахме с пълни стомаси. Всичко беше толкова вкусно и приготвено с любов, че беше невъзможно да се откъснем. Веднага поисках някои рецепти, което много зарадва съпруга ми.Между другото, забелязах, че синът ми беше качил малко килограми преди сватбата. Оказа се, че това се дължи на факта, че свекърва ми е разглезила зет ми с лакомства.
Бяхме наясно, че в началото нямаха време да готвят. Младата двойка се радваше на компанията си. Всеки път, когато се обаждахме на сина ни, той ни казваше, че са си поръчали пица или суши с доставка, или са отишли на ресторант за вечеря. По време на медения си месец отишли на почивка на море и там също се хранели само в барове, кафенета или ресторанти.
След почивката започвало ежедневието. Знам, че няколко пъти седмично майката на снаха ми им идваше на гости. Тя готвеше храна за седмицата, правеше консерви или просто им носеше готови ястия.
– Отивам само при децата, защото дъщеря ми каза, че храната им свършва – каза ми веднъж майката на снахата по телефона.
Разбира се, не ми хареса фактът, че снахата не готви и майка ѝ отговаря за тази част от домакинството им. Успокоявах се с факта, че синът ми е добре и вкусно нахранен, но след това бабата на снаха ми се разболя и майка ѝ нямаше достатъчно време да приготвя храна за възрастните си деца след работа. Мислех си, че поне тогава снаха ми ще започне да приготвя някаква домашна храна, но напразно се надявах на чудо.
След няколко месеца такъв живот забелязах, че синът ми някак си е отслабнал, става все по-блед и изглежда много зле.
– Може би трябва да отиде на лекар. Виждали ли сте се в огледалото? Изглеждаш много болен – разтревожих се аз.
Синът ми само махна с ръка в отговор. Сърцето ме заболя, когато го погледнах.Скоро синът ми ни покани на рождения си ден. Ужасих се, когато видях масата. Имаше салати, наденички, варени картофи, пиле на скара и пица като основно ястие. Синът ми веднага ми каза, че са купили готовото пиле от близкия супермаркет, а пицата са поръчали от заведение за бързо хранене.
От любопитство отидох в кухнята и останах още по-неприятно изненадана: в хладилника имаше салати в пластмасови опаковки със стикери от магазина и отворен пакет с вече нарязана наденица. Разбирам всичко, но поне салатите и колбасите могат да се нарежат сами! Не може ли и това да се направи? Тъй като дори за рождени дни сервират готова храна от магазина, се страхувах да си представя как се хранят всеки ден.
Реших да го проверя. Един ден синът ми почиваше в средата на седмицата, а снаха ми беше на работа. Намерих повод да ги посетя, промъкнах се в хладилника им и изпаднах в ужас. В него нямаше нито късче нормална храна, само колбаси, някакъв вид наденица, пастет. Фризерът беше пълен с полуфабрикати: кнедли, замразена пица, кнедли, някакви пръчици и разни нездравословни неща. В шкафа за зърнени храни имаше няколко пакета макарони.
– Това ли ядеш? – попитах сина си.
Той отговори, че нямат време да готвят и двамата не виждат смисъл да си губят времето за това. Бях възмутена. Това е толкова нездравословно! След няколко години стомасите им няма да могат да функционират правилно заради такава храна, това е кошмар!
Обадих се на снаха ми и я попитах директно.
– Не искам да готвя. Не искам и да си губя времето за това. Ще започна да се уча – отговори тя.
Разбира се, изнесох и лекция за здравословното хранене, за важността на домашно приготвената храна, но се съмнявам, че е имало някакъв ефект.Няколко дни по-късно синът ми и снаха ми ни посетиха и ни съобщиха добрата новина, че скоро ще станем баба и дядо. Сега бях още по-притеснена за здравето им.
Докато не започнах сама да ходя в дома им и да им готвя супи, да им нося домашни котлети, да правя домашни вечери. Синът ми ми носи пари за всичко или сам купува необходимите продукти. Но това не може да продължава така вечно! Сега готвя за две семейства и това също е много трудно, но не мога да не им готвя. Снаха ми е бременна, синът ми също трябва да се храни нормално, поне сега изглежда по-добре.
Как мога да накарам снаха си да готви? Все пак скоро ще имат бебе, а и на него трябва да му се готвят всякакви каши, пюрета и супи. Наистина ли тя ще храни бебето с несготвена храна? Или децата очакват от мен да им готвя вечно? Може би сега всички млади хора се хранят по този начин, а аз съм старомодна?
