С първата ми съпруга се запознахме в университета. Тогава наехме апартамент и се справихме с най-трудните ситуации в живота.
След като се дипломирахме, се оженихме и се опитахме да станем успешни. Беше много труден период, работих усилено и спестявах, за да започна собствен бизнес, а любимата ми винаги беше до мен и ме подкрепяше, доколкото можеше.Тя работеше също толкова усърдно, колкото и аз, и след няколко години успяхме, а аз отворих свой собствен успешен бизнес.
Започнахме да печелим много пари и съпругата ми най-накрая успя да осъществи най-съкровената си мечта – да има дете.
След като се роди Кася, която дълго време беше единственото ми дете, съпругата ми изцяло се съсредоточи върху отглеждането на дъщеря ни. Не забелязах, че сме се отдалечили един от друг. Тя беше майка на детето ми и моя съпруга, но вместо любов имаше уважение и приятелство и аз не можех да не забележа това.
Всичките ми опити да поправя ситуацията и да създам романтична атмосфера се провалиха. Тя все повтаряше, че не може да отиде на ресторант или където и да било другаде, защото имаме дете, затова не може да остави дъщеря си. Всичките ни разговори и планове бяха свързани единствено с дъщеря ни.
В крайна сметка се отказах и се примирих с нея. Сивото ежедневие довърши брака ми, живеехме под един покрив заради Кася. Съпругата ми идваше от семейство, за което най-важното е бракът и жертването на живота за децата, а любовта не е важна, но на мен това изобщо не ми харесваше.Един ден приятел ме запозна с младо момиче на име Клаудия. Тя прояви интерес и аз не се възпротивих. Сега се срамувам от това, но по онова време бях толкова отчаян от чуждото внимание, че бързо се оставих да ме подтикнат към афера. След една година тя ми каза, че е бременна.
Не знаех какво да правя и изпаднах в ступор. Не знаех как ще продължа, не можех да си представя да живея заедно с това момиче в брак или да оставя дете без баща. Тя каза, че ще ѝ е много трудно без подкрепа – тогава беше на 19 години.
Взех решение да напусна семейството в името на бъдещото дете. Съпругата ми прие тази новина много болезнено, но каза, че няма да ми прости. Тя ми каза да напусна и аз го направих. По-голямата ми дъщеря беше на шестнадесет години по това време и подкрепяше майка си.
Надявах се, че те ще могат да ми простят. След брака характерът на новата ми съпруга значително се влоши. Тя постоянно ме обиждаше и ми се караше за всяко дребно нещо. Тя беше напълно непозната за мен, исках да се върна към предишния си живот и съжалявах, че се бях впуснал в мимолетна афера, която доведе до прекъсване на контактите с дъщеря ми.
Роди се втора дъщеря, Емилия, само че новата ми съпруга не беше много добра майка. За Емилия се грижеха бавачки, а Клаудия постоянно се забавляваше, ходеше по салони за красота и пазаруваше, вместо да се грижи за детето. Спомних си първата си съпруга и нейната отдаденост на дъщеря ни и не можех да не се чувствам виновен и засрамен, че съм я оставил заради любовница.
Кася се омъжи и роди син. Признавам, че бях поканен на сватбата и изписването от болницата, но по-скоро от учтивост. Молех съпругата си на колене да ми позволи да се върна при семейството си, но тя отказа. Дъщеря ми започна да общува с мен и ми позволява да виждам внука си от време на време. Сега втората дъщеря е на пет години и аз се чудя дали да се разведа, или не.
