„Това е вторият ни брак. Първият ми брак беше неуспешен, както и нейният. Ние сме заедно от повече от пет години. Сега разбирам, че тя имаше нужда от мъж, а аз се опитвах да се справя с явно пониженото си самочувствие след първия ми развод. Честно казано, мислех, че съм щастливец, но скоро разбрах, че това съвсем не е така.
Не съм местен, така че живея в апартамента на жена ми. Но освен нас там е и нейната майка, или моята тъща. Те са много близо една до друга, така че за мен е не само трудно, но и невъзможно да се ориентирам сред тях. Ако през първите година-две те ме възприемаха като човек, който има собствено мнение, сега е съвсем различно – почти не ме забелязват.
Те не се съобразяват с моето мнение и сами решават какво ще ядем, как ще живеем, къде ще работим и в коя държава ще почиваме. Би било прекалено дълго да говоря за всички ситуации, затова ще се спра само на последната, която между другото допринесе за развода. Със съпругата ми щяхме да отидем на почивка на море, отдавна чакахме този момент. Купихме билетите, аз намерих квартира.
Изглежда, че сега всичко беше наред.
Помолих съпругата си да не казва на никого за плановете ни, защото смятах, че по време на почивката, когато ще бъдем сами, ще поговорим за живота си и ще намерим компромис. Това обаче не се случи. Тя разказа за всичко, когато имахме гости. Каза, че мама отдавна не е ходила на море и че сме намерили апартамент с две стаи.
Така че тя ще може да живее във всекидневната за няколко дни.
Разбира се, свекървата беше щастлива, като каза, че е съгласна с всичко и е много благодарна на любимата си дъщеря. Това означава, че двете на практика са провалили плановете ми да прекарам време само със съпругата си. Само ние двамата. За пореден път се убедих, че никой не се интересува от моите желания. Така че трябваше да се съглася да отида със свекърва си.
Можете да си представите на какво приличаше почивката. Съпругата ми обръщаше внимание само на това, което желаеше майка ѝ, която вече беше на преклонна възраст и ѝ беше трудно да ходи на плаж всеки ден. Ако все пак отидехме, трябваше да нося много неща със себе си. С една дума, почивката ми се състоеше в това да им бъда момче за поръчки, да върша всички техни задължения, да нося неща и т.н.
Когато отново бях натоварен с дузина задачи, докато си почивах сам на плажа, изведнъж нещо се промени. В края на краищата аз съм възрастен и самодостатъчен човек без прекомерни изисквания и с добра заплата, който се намира в такава безизходица. Само че аз самият съм си виновен за това.
Честно казано, не исках да го повярвам, но трябваше само да се замисля внимателно, за да се убедя, че е вярно. На тези две жени не им пукаше за мен. Всичко, което казвам, всичко, което искам да направя, не ги интересува. Напротив, те измислят други решения. В един момент бях толкова ядосана, че реших на всяка цена да се освободя от тази група.
Така че, когато се върнахме от почивката си, казах директно на жена ми, че подавам молба за развод, и обясних защо съм взел това решение. Едва след тези думи тя започна да се замисля, но не можеше да разбере какво наистина не ми харесва. Опитваха се да ме спрат, а на всичкото отгоре осъзнаването, че може да напусна, изобщо не беше вариант.
Знаеш ли какво, аз се гордея със себе си. Защото шест месеца след развода осъзнах, че мога да си позволя много повече отпреди, макар понякога да се налага да спестявам много. Всъщност много мъже живеят точно такъв живот, какъвто имах аз. Съпругите и тъщите властват и те напълно забравят за себе си и за мечтите си. Не е ли вярно?“
